Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Кирил Христов - "Сезонът на дъждовете" - Разказ

В сезона на дъждовете ли беше… в сезона на умиращите. Беше красиво. Есента поема мъртвите листа и ги хвърля в океана. Брега беше пуст, тревите се клатеха под напора на вятъра. Не беше студено, но достатъчно хладно. Тресях се, но не от студ. Мислех за есента. За бога на морето. Бях сам от времето, което вече не помня. И да, нямаше смисъл. Нямаше никакъв смисъл от нищо. Аз вече се бях превърнал в безгласна константа. Безплътен фактор. Даже хаоса ме отминаваше, вървейки по своите неведоми пътища.
Днес видях как убиват птица на тенис мач.
Утре няма да я има. По-долното стъпало в хранителната верига е спасено временно. Щастливи червеи. Червеите, които биха могли да се забият в собствения ви ковчег. И после вие ставате част от червеите. И после част от птиците. А птиците ги убиват по тенис мачове.
Ако мен ме няма, ако изчезна и нищо не се промени. Ако нито един червей не ме намери. Ако земята откаже да ме поеме. Ако умра толкова сам, колкото се чувствам, ако се чувствам толкова сам…
Дали е възможно да я открия там някъде. Тази, която не искам никога да е моя. Тази, която е погълната от океана само за него си. Тази която бих гледал вечно без умора. Тази, която ще минава покрай мен, оставяйки ме без дъх. Тя е самотна. Но тя НЕ търси утеха и закрила.
Тя е тази, която никой никога не може да улови в ръце. Тя е свободата.
Исках да избягам от времето, да го помоля да спре за малко. За малко за да имам време да се науча как да усещам по-малко. И после да вляза в MOTION.
Нямаше как да стане.
Затова се загледах в безвремието. Сивото намръщено небе. Исках вечно да се чувствам така. Прострелях се в главата изведнъж, така че да не разбера, че умирам. Предполагам, че е трябвало да умра като Процесор, изпълняващ милиони операции в секунда, спрял изведнъж. Той не би разбрал, че умира. Той просто спира и живее безкрайно в последния си момент. Умира чак когато времето го разруши. Може би и ние умираме чак когато времето и червеите се погрижат за нас. Но може червеите да не ме намерят, а времето да не ме потърси. Значи ли, че аз няма да умра, а ще живея вечно последния си миг. Като "зациклил" процесор, изпълняващ последната си операция ВЕЧНО.

Nowhere