Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Калина Върбанова - "Свещ върху пианото" - Разказ

Опитвам се да изтръгна от листа онова, което почувствах с вътрешните си сетива. Този прилив на безумие, това странно чувство е като жена с воал, в чиито замъглени очи могат да  четат само посветените. Посветих пръстите си в светостта на чувството - изрисувах думи в дълбокото, в камъка на тайнствената субстнация - моя душа. Посветих ги на Анаис, на жената в мен, на спящия огън, на преливащата еротика, на съня действителност, на интуицията и магията.
Тя беше на 19 когато усети, че се пробужда. Дълбоко в нея като в спящ вулкан пареше лавата на сексуалността й. Постепенно с учудване и страх те откри, че е чувствена и еротична. Нейният огън на живота, нейният движещ импулс беше безумната и интуиция, странните , магичните усещания, лишени от логика. Всяко движение на тялото и наподобяваше танц върху жарава. Изпитваше глад и жажда - искаше да пие от горчивия извор на сока, изтичащ от вкопчени в екстаз тела. Вечно чакаше - очакваше нещо да се случи всеки миг. Всяка частица време, всяка секунда пространство бяха за нея застиналост на очакване. Така преминаваше живота и - в очакване на чудото.
Гъстия мед на времето капеше по пръстите и  и живота си отиваше - неупотребен. Странни сенки сътворяваха света й.
Натиснаха звънеца веднъж. Ники отвори вратата и ги покани. Дойдоха по- рано - останалите гости още ги нямаше. Двете момичета влязоха и се настаниха в меките фотьойли.
След няколко часа купонът вече се разгаряше - апартаментът беше пълен с хора, храна и алкохол и хубава музика. Всички започнаха да се напиват и да освобождават движенията и мислите си. Една хубава песен е достатъчна да разбуди тялото и. Огънят гореше отвътре, пареше като вино, като горещ сладък сироп. Музиката задвижи тялото и. не гледаше никого, не виждаше нищо, само размазани контури на предмети и лица. Виждаше музика, дишаше танц, пиеше магия. Беше сляпа и глуха за живота. Усещаше пространството с тялото си и с вътрешното си сетиво, тайнствено, обречено, древно, мистично. Просто се движеше и въртеше, въртеше, въртеше…Беше облечена с дълга черна рокля , напомняща дрехите на испанските танцьорки на севилянас. Страстта беше в кръвта и- виеща, крещяща, плуваща в ритъма на безумието. Плътта и гореше - жадна и умираща.
Когато спря да танцува екстазът постепенно изстина до безвкусно усещане за нищо, за угаснал вече огън, за празнота и окаменялост.
Лицето и прие нежната ласка на тъгата. Около нея не съществуваше никой. Не виждаше хората, усещаше ги, като лунатик, ходещ на сън с отворени очи.
Тогава го почувства по- особено - чувстваше Ники, докосваше до неразгадаемостта му по безумен, метафизичен начин. По начина, по който само една извечна жена усеща желанието.
Затвори очи и се отпусна, остави съзнанието и да се замъгли. Кръвта и трептеше с пулсациите на древна жена- статуя от мрамор, бяла и гладка, полу- хетера, полу-весталка. Обви съзнанието си в мъгла от опиянен мрак. И там, в сянката на света и чудото се случваше и  изпълваше изпълваше вселена и със щастие.
Купонът вече отмираше. Повечето хора си заминаха. Ники седна зад пианото, което беше в стаята и започна да свири. Ноктюрните на Шопен. Той наистина свиреше прекрасно. Анаин го пожела. И желанието и беше толкова силно, че се сбъдна. Останаха сами в стаята. Тя стана и запали свещ , закрепи я в свещник и я сложи върху пианото. После загаси лампите.Пламъкът трептеше и се извиваше, стените се покриха с фантастични сенки. Реалността се преобрази в, нов и странен , малко стряскащ свят. Нощта плътно плътно обвиваше прозорците и стискаше в шепата си безумна луна. Намаляващата и извивка емитираше жълт ореол. Анаин трепереше. Бавно се приближи до гърба на Ники. Той не спираше да свири, унесен , сякаш не я забелязваше. Беше наметнала гърба си с черен дантелен шал и така , в тази поза приличаше на "безсмъртната любима" на някой гениален композитор. Ръцете и започнаха да галят раменете му. После леко ги прокара по шията и лицето му. Докосваше устните, очите, кожата на скулите му. Приведе се леко над него и опря чело в тила му. Не спираше да го гали. Той свиреше по- нежно и чувствено , с притворени очи. Устните му едва докосваха галещите и пръсти. Музиката ги потапяше в безумен екстаз. Анаин усети , че отвътре я залива радост, някаква странна и неопределена радост като птичка пърхаше в стъкления аквариум на душата и. обгърна го още по- силно и целуна шията му. Прокара език по ухото му. В един миг вселената полетя с чудовищно ускорение към гибелта си. Капакът на пианото се затръшна. Без да знае как, Ники вече я държеше в ръцете си и галеше тялото и. Пръстите му се движеха по- бързо и по- бързо сякаш свиреха на пиано. От телата им се носеше музика. Божествено ноктюрно на вплетени тела , трептящи от звуци. Той я повдигна и я облегна на капака на пианото. Повдигна роклята и с треперещи ръце. Облада я сред трепетите на свещта върху пианото. Телата им се движеха като омагьосани. Тя обтегна торса си и се хвана с две ръце за пианото. Тялото и се тресеше и вибрираше от тласъците му. Екстазът ги заля едновременно.
Беше време за тъга. Нощна и лепкава ...

Nowhere