Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Калина Върбанова - "Какво искаш да кажеш" - Разказ

- Не знам.
- Как можеш да не знаеш какво искаш да кажеш.
- Ами ей така - аз наистина не знам какво да ти кажа. Толкова ме е страх от теб.
- И защо се страхуваш от мен?
- Защото…
- Защото?
- Защото ти си по- възрастен от мен, а и освен това си преживял доста неща, които несъмнено са оставили отпечатък върху съзнанието ти.
- И това лошо ли е?
- Не.
- …
- Защото съм влюбена в тебе…
- Това толкова лошо ли е?
- Да - това е на-й лошото нещо което можеше да ми случи.
- Защо?
- Защото не си за мен. Не мога да бъда с теб. Това е една невъзможна връзка.
- И кое те кара да мислиш така?
- Ами не знам.
- Как може да не знаеш - това са толкова сериозни неща.
- Ами да - но за мен това няма значение. Да не мислиш че на някого му пука за мен. Никой не се интересува от мен.
- Ами ако на някого му пука?
- А - ами не знам…
- Ти си себично създание!
- Не говори така за мене - не можеш да знаеш каква съм.
- И защото си такава оцеляваш въпреки всичките си превземки.
- Аз -моля?
- Да - така е. Ти си такава актриса, че е трудно човек да не се засмее като гледа как маниерничиш.
- Кое е роля - това че съм човек на изкуството ли? Не мисля че това е роля, това е призвание.
- А призвание ли е да нараняваш хората?
- Аз никого не съм наранила.
- Ти така си мислиш. Причиняваш болка без да си даваш сметка за това. И това те оневинява.
- А ти какво си мислиш - че не ме нараняваш ли? И ти ли реши че съм мазохистка.
- Ти не си мазохистка, ти си садистка.
- Това изобщо не е вярно.
- Ти си едно себично и садистично същество.
- Престани.
- И си мислиш че ще стоя и ще гледам как ми се подиграваш ли? Как ме унижаваш?
- А, да - пак наранената ти мъжка гордост. И какво и е на тая мъжка гордост, че е по- специална?
- Млъкни!
- Да - винаги е лесно да се наложиш силово. Опитай по другия начин - победи ме в честен дуел. С равно съотношение на силите.
- Пак ли ми излизаш с номера, че любовта е война?
- Да - война е.
- А не си ли разбрала вече кой командва парада?
- А - виж ти! Само не ми казвай че си ти! Извинявай, но аз диктувам правилата.
- Ще ти се.
- Не, така е.
- Момиченце, внимавай!
- Кой, аз ли?
- Да - ти!
- И защо трябва да внимавам?
- Защото минаваш границата на търпението ми.
- Я - ти си имал търпение! И голямо ли беше търпението ти?
- Много, много голямо. Но сега вече смятам да пренаредя нещата. Омръзнаха ми преструвките ти.
- Остави ме на мира ако обичаш.
- Не - не обичам. И теб вече не обичам.
- Тогава защо ме тормозиш?
- Защо ли - открий отговора сама.
- Ами аз през цялото време не можах да разбера какво се опитваш да ми кажеш.
- И защо бе мила - толкова ли е трудно да чуеш онова което ти се казва. Но ти след две секунди вече всичко си забравила. Обичаш да се слушаш сама. Да четеш себе си.
- Какво лошо има в това.
- Ами освен тебе на тоя свят живеят още шест милиарда души.
- Да - да слушам гласовете на милиардите. Аз искам да слушам само твоя глас.
- С какво ми го доказа?
- Ами непрекъснато мисля за теб.
- Между мислене, слушане и чуване има огромна разлика.
- Да - така е. Аз казвам едно, ти чуваш второ, а разбираш трето, нали?
- Ще си изпросиш плесница.
- Само опитай. Не съм ли права все пак?
- Може и да си права, но това не ме интересува. Интересуваш ме само ти.
- Докажи го.
- Доказателството е на друго място.
- А, пак ще си играем на Master and servant, така ли? Ти мой господар, аз твоя робиня, ти мой роб, аз твоя господарка?
- Ела!
- Престани да ми заповядваш!
- Ще правя това, което искам - и сега искам теб.
- Ти пък кога ли не си правил това, което искаш.
- А ти не е ли време да се научиш да изпълняваш това което ти се казва?
- Аз да не съм ти робиня?
- Може и да си - ти сама го каза.
- Да, ама аз не съм видяла ти да си мой роб.
- А това не е ли знак, че съм твой роб - това, че те желая?
- Не - това е знак че си роб на инстинктите си.
- Ох, гладна съм.
- Ела да ти направя нещо за ядене.
- Ти? Ще готвиш?
- Не се прави на интересна. Идвай.
- Добре. И какво ще ми сготвиш?
- Сметана с ягоди и шампанско.
- Но това не е вечеря…
- А аз мисля, че е.
- И по какъв повод ще пием шампанско?
- По този - че искам да бъда с теб.
- Но ти вече си с мен.
- Не, нямам пред вид по този начин - искам те цялата, само за себе си.
- Не си ли ти себичния.
- Някога да съм казвал, че не съм себичен. Освен това съм циник.
- Да, знам.
- Искам да те намажа със сметана.
- Ще ме правиш на плодова салата ли?
- Не само - първо ще те изкъпя със шампанско.
- И после…
- После ще те намажа със сметана и ще те излижа цялата.
- Това ли искаше да ми кажеш през цялото време?
- Не, исках да ти кажа, че си много вкусна. Бих те погълнал цялата. За да не остане за друг.
- Ти да не си ревнив.
- А ти не си ли ревнива?
- И да съм - какво мога да направя. Освен да ти обърна гръб, друго нищо не мога да направя.
- Няма да успееш да отключиш вратата.
- Ти си мислиш така. И как смееш да ми заявиш, че ако ми изневериш не мога да те напусна?
- Просто знам че няма да го направиш - ключа е у мен.
- В буквалния смисъл мога още сега да те напусна.
- Да, знам, но няма да го направиш. Сърцето ти е тук.
- Престани.
- Защо бе госпожичке,  защо искаш да престана.
- Защото никак не ми харесва тона ти.
- Нека те попитам нещо - ти обичаш ли ме?
- Не.
- …..
- Спри, не ме измъчвай повече - знаеш, че съм болна от любов. Не спя, не се храня. Мисля само и единствено за теб. Ти осмисляш живота ми.
- И как става така, че нещата все се пропукват някъде.
- Ами просто сме много различни, за това.

Nowhere