Понякога ми се иска просто да затворя очи и да изтрия абсолютно всичко, което ми се е случило. Искам да прекрача границата на необятното и да встъпя в един нов свят, където няма любов. Любовта е нещо завладяващо и ослепяващо, прави те нищожен и ти осъзнаваш това, но не можеш да се отскубнеш от лапите й. Ти си нейна жертва и си в нейния плен до край! Чувствам се толкова празна, дала съм всичко от себе си, получила съм толкова малко, а просто се примирявам. Това е всичко, което правя. Мразя това примирение. Искам да съм свободна поне за миг, искам да не мога да обичам, но уви съм в капан, окована във веригите на любовта. Тя се явява един вид робство за мен - а така ли трябва да бъде?! Не! Не! Когато обичаш трябва да даваш, но и за да се почувстваш обичан, трябва да получаваш. Естествено не говоря за материалните неща - пари, бижута и всякакви други подаръци. Любовта не се купува. Или я има, или я няма! Говоря за най-скъпите неща - доверие, искреност, преданост, всеотдайност... Тези неща правят любовта трайна. Те я крепат в трудния живот и й дават сили. Любовта трябва да прави хората щастливи, а какво направи с мен - превърна ме в робиня на собствените си чувства и съзнание. Докога ще живея така? Кога ще получа това, което хората наричат истинска ЛЮБОВ - без лъжи и предателства? Без страх от непознатото бъдеще...