Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Елица - "2001 - Сърдечни трепети и болки" - Поезия

Малка мечта

Не мога да спра
да мисля за тебе.
Навън нощта се връща,
аз ще чакам
твоя глас да чуя,
както искам да те видя.
Ти преобърна всичко -
в мен разцъфна чувство
и в очите ми се скъта
малка и нежна мечта
за нас - двамата.
Тъпа болка
Една тъпа болка
си прави доволна разходка
нагоре - надолу
по моите вени
и даже из моите клетки.
Ти ме плени -
аз нараних се,
а може би не ти,
а аз те раних,
но тогава защо ме боли?
И ако същата болка
тъпо пробожда те днес,
както играе си с мене -
двамата тихо си страдаме,
за да гониш химера -
сбъднати чужди желания,
не съкровените трепети наши.

Можем ли

Можем ли с теб
да станем приятели -
просто добри познати?
Може ли тиха да бъде
душата ми пламенна
щом отново те видя?
Можеш ли ти
да преглътнеш желанието,
клетвите в обич към мен
да затвориш в себе си?
Можем ли устрема свой
за прегръдката топла
да спрем в този миг
и целувките жарки
да скрием зад тъжна усмивка,
когато сърцата ни искат се?

Силна

Да съм силна
за пореден път
опитвам се.
Да бъда твърда
като лунен камък
и да ти отказвам -
искайки.
Да не трепва
нито фибра в мен
с копнеж по теб -
да спре.
Да ме забравиш
и да ме оставиш -
ти избра да си далеч,
така че бягам.
Трябва.

Вярна любов

Вярна любов
ти изповяда
в съня ми смълчан
и объркан
от мисли по тебе.
Отговор прям
на моя въпрос
аз получих,
но още не знам
какво е наяве.
Вярна любов
към мене изпитваш,
или верен ще бъдеш
на разума хладен,
а гръб ще обърнеш
на мен и на чувствата...

Страдам

Аз...
страдам
дълбоко и жежко
от тъмната бездна
отворена силом
там - между нас.
Аз...
страдам
от твоето примирие
и ядна съм
в своето безсилие.
Чувства залутах,
а ти ги пречупи
заедно със своите.
И с наръч от съчки -
от нашата любов
ще струпаме клада -
жертва сме двама...
Аз...
страдам...
За тебе...не зная.
И мисли затварям -
ще ги изплача
през някоя нощ,
защото денем съм силна,
а ти нямаш сили
да протегнеш ръка
и да спреш сълзите ми.

Вик мълчание

Да превърна тишината
в протяжен вик мълчание -
да го запълня с думи
от неизказаните мисли,
които са тайна сама.
И не е болка това -
не ми е мъчно за теб.
Аз те презирам
и ти си мираж -
нейде далече от мене -
забравих те там.
Да превърна тишината
в дълъг вик е свобода -
освободих се от заблудите
и искам да го знаеш -
няма път за теб назад.
2001 г.

Nowhere