Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Иво Станков - "Пустиня" - Поезия

ИЗКУШЕНИЕ

Не искам да оставаш;
ти палиш онзи огън,
във който бавно аз ще изгоря !
Не искам да си идеш :
без тебе губят смисъл
дори и най-приятните неща !
Не искам да оставаш ;
и сам сега не зная
посоката, в която да вървя !
Не искам да си идеш –
не зная щом се върнеш
ще мога ли да кажа пак това …

* * * * * *

Разхождам се в пустиня от сълзите си,
от векове превърнати във пясък. По безжизнени отвсякога
мечтите ми ме водят към оазиса
на вечното забвение …
дали ще го открия,
… някъде,
… някога ?!

МУЗИКА

Клавишите на старото пиано
са черно-бели, като целия живот.
Но щом пред него седнеш оживяват,
извикват в тебе спомени безброй :
безкраят на безводната пустиня,
смъртта на всяко паднало листо,
рисунките на приказната зима …
… усещания, слели се в едно.
И по-далече звуците те носят,
душата ти отвързана лети ;
Какво са дните тъй еднообразни,
когато имаш своите мечти !

ЕВА II

Как ще те позная, когато влезеш в живота ми…
как ще усетя, когато докоснеш сърцето ми?
Как ще се радвам, когато откраднеш усмивката ми,
как ще страдам, щом изпиеш сълзите ми?
Как ще живея, щом вземеш душата ми,
как ще умра, веднъж вкусил любовта ти …
… Тогава ще мисля…
ЕЛА !

ИЗПОВЕД

Отче, съгреших за първи път.
Или втори, … може би за трети,
но признавам аз пред теб сега –
пламъкът във мене още свети !
Отче, от любов извърших грях,
но нима е грешно да обичам ?!
Ако се лиша от любовта,
после как аз мъж да се наричам
Казваш, че любов е твоят Бог,
Своят син от Себе си прогонил,
казваш, че обичал всички нас,
а една сълза не е проронил …
Хайде, заклейми ме пред света!
Нека името ми тъне във забрава!
Може да не вярвам в твоя Бог,
ала вярата ми в любовта остава!

МОЕТО ЦВЕТЕ ...

"Ако обичаш едно цвете, което съществува само в един екземпляр сред милиони и милиони звезди, стига ти да погледнеш звездите, за да бъдеш щастлив. Мислиш си : “ Моето цвете е там някъде … “ Но ако овцата изяде цветето, за тебе сякаш всички звезди угасват!… "
Антоан дьо Сент-Егзюпери, "Малкия принц"

Защо са ти бодли, дива роза?
Нима мислиш, че със тях ще можеш
от лоши мисли или черен поглед
тъй лесно ти да се спасиш ?
Оръжието твойта красота е,
със него завистта надвий!
И зла умисъл побеждавай,
и ослепявай зли очи !
Разцъфвай рано всяко утро,
измий света ми със роса.
Това е, от което имам нужда -
не бодли, а красота !

АЗ ИМАМ

И ти не спиш, и аз не спя,
стоим, мълчейки в тъмнината.
Разделя ни един океан,
но ни сближава самотата.
И аз не спя, и ти не спиш –
светът ни смачка и ликува.
Лъжа е, знаем го добре,
че всичко времето лекува !
И ти не спиш, и аз не спя,
дели ни океан от мъка,
но щом се хванем за ръка
отново ще намерим пътя …
И няма вечно да тъжим,
а ще преследваме безкрая.
Аз имам теб, ти имаш мен –
не ни е нужен вече рая …

(не искам) ЗВЕЗДИ

Стига ми да се усмихнеш,
за да бъда вечно твой;
стига ми една целувка,
в твойте длани миг покой,
стига ми да ме погледнеш,
да ме хванеш за ръка,
нежно ти да ми прошепнеш,
че щастлива си така …
Стига ми да не заключваш
своето сърце за мен;
да ме викаш, щом се будиш
от кошмар обикновен,
щом си тъжна или гневна …
всичко аз ще разбера
(Стига ми! Повярвай в мене!)
зная, че е лудост,
но не бих могъл да спра!

СЪРЦЕТО

Когато сърцето заспива
със песен на тиха любов,
душата е будна и дива,
танцуваща в ритъма нов.
И раждат се сънища ведри,
където света е красив,
където изгаря тъгата
на чувствата в пламъка див!
Когато сърцето обича,
то знае онази цена,
която душата заплаща
за сладката малка лъжа.
И ти не осъждай сърцето,
че лудо във пламък гори,
че плаща цена непосилна
   и вечно боли …
и боли …
Понякога болката спира
за малко, за кратичък миг
и иска сърцето горящо
при себе си да го задържи !
Вземи го във своите длани,
накарай момента да спре !
Ти трябва страстта да опиташ,
сърцето за да разбереш !
Сърцето не може да лъже,
говори ти то със очи,
със глас, със коси и със длани
говори, дори да мълчи …
Щом чувстваш, че лъже – хвърли го,
лъжата разбий със лъжа !
Сърцето безпомощно силно
ще пламне дори във прахта.

ЕРЕТИК

Вярвах във господ доскоро,
вярвах във силата на любовта,
вярвах във своите спомени...
вярата бавно умря.
Вярвах в луната и слънцето,
вярвах в природата, вярвах в дъжда,
вярвах във хората и във машините,
вярвах във всичко, дори във смъртта.
Вече не вярвам. Всичко е минало.
Спомени сиви, сковани във лед...
Няма любов. Няма и господ.
Ти ми остана.
Вярвам във теб.

ПУСТИНЯ

I dream of rain. I dream of gardens in the desert sand.I wake in pain, i dream of love as time runs through my hands...
"Desert Rose" by Sting


Сънувам дъжд, мечтая дъжд,
ръцете си, напукани от слънцето протягам
към синьото небе, но моя зов
не чуват облаците; просто отминават...
Сънувам дъжд, мечтая дъжд,
към пеещите водопади все душата ми ме носи,
но пясък черен устните суши,
горящи камъни раздират ходилата боси.
Сънувам дъжд, мечтая дъжд,
самотно цвете с мъка пясъка пробива;
но няма милост пясъчният бог -
пустинна буря всичко живо пак убива.
Сънувам дъжд, мечтая дъжд,
но всеки облак бавно отминава...
Когато рай е всяка капчица вода,
единствен адът на пустинята остава...

ОГЛЕДАЛО

Ела при мен, момиче, той е сляп
и вижда той във тебе не жената,
не сълзите на болка, не страха;
обича той във тебе красотата.
Ела при мен, момиче, той е глух!
Не чува той сърцето ти ранено,
не иска и да чуе твоя зов,
от който тръпне цялата вселена!
Ела при мен, момиче, той е ням!
Дори да имаш нужда от приятел,
във думите, които казва той
не ще откриеш лек за самотата!
Не вярвай на лъжите му безброй -
не думи преценявай, а делата.
Ела при мен, хвани ме за ръка
и двамата ще търсим свободата!

ТИ

Не мисля, че е важно дали си тук, наблизо
или си там далече, къдео и да си.
Ти вечно ще се връщаш и пак ще бъдем двама,
и винаги ще бъдеш във моите мечти.
Мечтая за момента, когато ще се върнеш
и вятъра от тебе смутен ще замълчи,
а аз ще ти повтарям, че още те обичам,
отгатвайки въпроса във твоите очи.
Не искам и да мисля, че няма да се върнеш -
тогава бих те търсил до края на света.
Дори Отвъд ще ида, ако не те открия;
ако и там те няма - самотен ще умра!

НЕ СПИРАЙ !

Когато се събудиш, погалена от слънцето,
а вятърът ти носи аромат на летен дъжд,
дори да ти се струва, че всичко е измислица
не спирай да се бориш - живее се веднъж!
А дните си отиват - и ценни, и безсмислени ;
дори и доста скучен, той - животът - си е твой !
Опитай ти от всичко, дори и от горчивото,
защото няма истина, спечелена без бой !
01.01.2002 г.

Nowhere