Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Делян Илиев - "Едно" - Кибер

Тази вечер той се прибра късно. Отключи вратата и влезе във входа на блока. Стълбищното осветление беше запалено. Изкачи деветте стъпала до асансьора и натисна бутона, за да го извика, но не чу познатия звук от задвижването на въжетата. Асансьорът беше на партера, но крушката му беше изгоряла. Той отвори вратата и влезе вътре. За секунда лампата зад него освети ярко червените стени на асансьора и всичко в него. За секунда той зърна собствения си некролог до бутоните за етажите. Некрологът започваше от нулевия етаж и свършваше на тринайсетия. Вратата се затвори със скърцане зад него и той инстинктивно натисна бутона за етажа, на който живееше – тринайсетия. Асансьорът бавно, някак смирено, пое по своя път нагоре. През прозорчето на втория етаж нахлу светлина и отново освети некролога. Беше целият тъмно син с бели разкривени букви, а от ъглите му капеше тъмно червена течност. Той я опита. Не беше кръв. Беше вино. Мерло. Стълбищното осветление угасна. Настана пълен мрак. Побиха го тръпки и го обзе страх. Беше едва на четвъртия етаж. Оставаха му само още девет. Но само според него. Всъщност му оставаше цяла вечност. А и още малко след това.

Nowhere