Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Александра Бенер - "Десерт за закуска" - Импресия

Въздухът свети във всички цветове на дъждовната дъга.
Сутрин е.
В бащиния ни двор, с дъх на цъфнали летни цветя, се наслаждавам на ранното утро.
Седнала върху стария дървен стол, който при всяко мое нехайно движение шумно скърца, тихо се преборвам с мокри искри в очите си. Пленена в това състояние на щастие, запалвам поредната си неброена цигара.
Слънцето упорито се бори с бавно вдигащата се мъгла, която блестящо се съпровожда от танцуващия цигарен дим,напомнящ слънчев лъч в дългите коси на дъщеря ми.
Много е зелено в двора на бащината ни къща.Особен двор-градина е, като че ли единствен по характер в този свят.Сгушена от познатите камъни на дувара, по който пълзи немързелива мушкатова мазилка, се чувствам спокойна и приютена.
В бащината ни къща съм .Прегърната от приветливите сутришни поздрави на съседи,бързащи за поредния работен ден, усещам че съм пристигнала в истинския си дом.
Рядкост е нашият двор-градина в градския ни квартал. И е толкова тихо тук, какъвто е и изгревът на спомена в крещящата ми душа.
Пребърквам джобовете си.Търся носна кърпичка, която нямам, и оставам омагьосана от песента на утрото. Усмивка ми подарява един голям червен домат и аз съм вече в празнично настроение. С боси крака, нежно галени от сутришната прохлада, продължавам да съм скулптура на жена, която се упойва от мисли и чувства. Колко хубаво щеше да бъде, ако в този миг спре Времето..!
Отварянето на желязната входна врата, която преди много години се украсяваше със закачена табелка от син фон с надпис “Образцов дом”, ме върна от емоционалнотоми къпане в реалното. Момент на магия! Като че ли се чувствам за втори път родена в този свят, който живее в бащиния ни двор, известен в кръговете на познатите ни като “Дворът на бай Марко”. Приятели отварят желязната врата с препълнени ръце и са принудени за помощ да използват красивите си спортни крака. Любимите ми закуски се носят. Топли, меки, леко препечени миленки, банички, кифлички, конфитюри. Десерт за закуска ми сервира другата приятелка – топли, меки, леко препечени- кифлички, банички, пиленки, конфитюри. И “Дворът на бай Марко” се превръща в свят на приятелство, на любов, на доверие. Свят от нашия живот, от моя живот, свят на настроение. Душата ми скача от радост, като че ли се намира в непрекъснат отскок. Това обикновено състояние на радост не е ли най-красивото? Радостта, че дишаш същия цветен въздух с всеотдайността на приятели е с размерите на съвършенството. И всичко ми мирише на спомени, на флирт, на приятели.
Отново се отваря желязната врата. Налага се, като домакиня, и аз да се повдигна за момент от артистичната си седяща поза и да се притека на помощ. Люмимата ми закуска се носи-топли, меки, леко препечени-миленки, банички, кифлички, конфитюри.
Обичам приятелите си! А най-много предпочитам Те да ми сервират Десерт за Закуска. Животът ми с Тях е сладък. Мирише ми на Десерт за Закуска...

Nowhere