Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Иво Станков - "Хелоуин" - Поезия

ПРИКАЗКА ЗА ДЪРВОТО

Дървото столетно (аз знам, че го помниш) шест века край пътя стоя.
Но после реши, че и то е с достойнство и иска да види света!
Напразно се мъчи дървото да стане и трудно му бе без крака.
Помисли за миг, че света не го иска (и беше си точно така) !
И мъдро прозря, че живота е хубав дори за дърво без крака -
край пътя стоиш си и вместо да ходиш край тебе минава света…
10.96

ХЕЛОУИН

Тази вечер реката потече назад, а небето е толкова ниско;
щом реша да докосна далечна звезда бих могъл! Ала просто не искам.

Тази нощ и луната изгрява от юг; като прилеп се скитам във мрака
и макар да съм сляп, виждам - някъде там Злото скрито във сенките чака.
Тази вечер дърветата свеждат листа като в траур за дългите нощи,
Във които умира безследно плътта, а душата е детска все още.

Тази вечер и вълците бягат от страх, ветровете пък духат от Ада;
аз се скитам без път - в непрогледния мрак Злото иде без капка пощада.

А Доброто го няма, далеч е и Бог във момента, когато ми трябва.
Злото идва и бързо ще свърши със мен, но и бърза смъртта не ме радва!
10.96

БЕЗ ПЪТ

Влакът отнесе последните спомени, стихва със вятъра всичко във мен,
бавно се движат крайпътните камъни, както годините - ден подир ден.
…търся опора в душите на хората, мислех, че всичко е както преди.
Всъщност се лъжа! Аз съм си същия - просто животът край мен се мени
Поглед обърнах към храма на вярата. Раят е в мен,но животът горчи!
Даже за святия кръст да умираме Бог във небето цинично мълчи...
09.96

КАТО ОГЪН И БАРУТ

Ние сме двамата луди за връзване, ние сме шоу за всички край нас,
ние събуждаме завист у другите: ти си богата, а беден съм аз,
ти си красива, а аз - не чак толкова, смела си ти, а страхливец съм аз…
Как се намерихме?! - Просто попаднахме точно на нужните място и час…
10.96

…НЕЩО В ТВОИТЕ ОЧИ

Аз бродех във мрака. Безпътен и сам. Погледнах през рамо и ти беше там;
дали беше нещо във твоите очи - то казва ми всичко, дори да мълчиш!
Сърцето ми лудо във мене тупти, оставам без дъх и без мисли дори;
затварям очи и във твоите ръце мечтая момента прекрасен да спре.
Не зная коя си; не искам да знам… Дори да науча, аз пак ще съм сам -
когато те пусна ще свърши съня, тъй както със залеза свършва деня.
След миг ще си тръгнеш, обгърната в мрак, аз сам ще се скитам във тъмното пак,
ще търся момичето с нежни очи, които говорят….
…дори да мълчим…

ЛУДОСТТА НА НОРМАЛНИЯ

Полудявам! Или може би ставам нормален?!
Като другите - просто човек без лице.
Пропилял безвъзвратно човешката вяра,
аз съм кукла, откакто си нямам сърце!
Нямам сили да вдигна глава и да викам.
А и вече е късно - аз нямам и глас!
Вече връщане няма - изгубил към пътя….
Полудях! Но защо чак в предсмъртния час?!

ЦАРЯТ Е МЪРТЪВ … ДА ЖИВЕЕ ЦАРЯТ !

Най-добрите си отиват без дори да кажат сбогом,
най добрите си отиват без сълзи и знамена,
най-добрите си отиват точно както са живели :
без на никого да пречат;
…просто тръгват към смъртта.
Най-добрите не очакват хор на гроба им да пее,
най-добрите не очакват някой дълго да скърби;
просто искат да си спомним, че достойно са живели,
че са дали своя смисъл на отминалите дни

БЕЗДНА

(Човек използва в своя съзнателен живот съвсем малка част от мозъка си …)

Във дълбините тъмни на моето съзнание се крие нещо черно, безмилостно и зло;
прикривано с години във кули от мълчание, то знае за разплатата че време е дошло!
Усещам пипалата му, обвиващи ръцете ми и болката в гърдите от подтискания вик...
опитвам да се боря, но то е толкова силно - сломява съпротивата безсмислена за миг.
Тогава като слънцето през булото на облака ти просто се усмихваш и прогонваш моя страх;
отново то се сгърчва и спотайва се във сенките, отново ще си бъда аз човека, който бях…
Но ти не ме оставяй самотен да се лутам, защото то е в мен и просто чака своя час;
бъди до мен дори когато трябва да си другаде, защото ти ми даваш сили пак да бъда АЗ !
09.97

ГЛУПАК

Ще те обичам, ала няма да те имам, ще те целувам може би насън.
Ще бъда тъжен винаги отвътре, макар че ще съм същия отвън.
Ще те обичам ала няма да съм с тебе, когато чувстваш ти, че си сама -
мечтата за очите и дъха ти ще оживява само във съня.
Ще те обичам! Огънят не ще загасне, дано го видиш в моите очи!
Ала и двамата до болка знаем, че истината може да горчи…
* * * * * *
Все още те обичам много силно, все още искам вечно да си с мен!
Едва ли някога ще си призная, че ти осмисляш всеки празен ден.
Все още те обичам до полуда, все още! Но умира нещо в мен -
дори да ме обичаш по принуда, душата ти ще бъде като в плен!
Все още те обичам и разбирам, че глупости съм вършил до сега.
Дано ми позволиш да ти докажа, че и глупакът има си душа…
* * * * * *
Прости ми че опитах да те търся и в тъмното с протегнати ръце,
а даже и за миг не се досетих, че всъщност ти си в моето сърце.

ВМЕСТО МУЗА

Треперейки, бавно се мъча да пиша, но толкова трудно е вечетова;
безсилен,
безмълвен,
изгубил посока, аз леко отпускам до тебе глава.
…сънувам, че имам и сили, и воля, и даже търпение пак да
творя, но пак,
неизбежно,
се сблъсквам с живота, а той ми изглежда
безкрайна борба.
"Защо да живея?" - се питам в съня си и отговор търся във
свойто сърце…,
но после
доволен,
все още треперещ се будя във твоите нежни ръце!
11.96

730 ДНИ

Две години се мъчих да вляза във пътя, но това май не беше във моята власт;
пък и ти не опита дори да помогнеш - любовта май не беше по твоята част…
Две години опитвах да бъда различен и да правя каквото очакваш от мен;
две години живях (или не - съществувах!) както прилеп се чувства във пролетен ден.
Две години се борих със зъби и нокти, всичко сторих ,но вече не мога така!
Поумнях!
И разбрах, че не ме заслужаваш, че да бъдеш тиранин е твоя съдба!

УДАВНИК

Не искам повече да ме използват, очаквам някой да ме разбере,
а не при мен утеха все да търсят и да изчезват, щом са по - добре.
Не искам вече да съм изповедник и да изкупвам чужди грехове,
и чужди тайни в себе си да крия, да се страхувам с чужди страхове.
Не искам повече да ме обичат, когато любовта е само сън…
Не искам със мечти да ме удавят, забравяйки реалното навън.
Не мога повече да се преструвам : къде съм аз в сценария голям?
… когато всичко свърши безвъзвратно, аз просто искам да не бъда сам…

ВЕСТИТЕЛ

Отиде си ! След теб дойде дъжда, като вестител ням на самотата;
студът се беше свил на моя праг, а вятърът почука на вратата…
Отворих им, защото знаех аз, че може би безкрайно ще те чакам,
че няма да ме хванеш за ръка, когато имам нужда от приятел.
Дъждът ще спре, ще има пак луна, но няма да изчезне самотата…
Отиде си ! Пред моята врата студът сега се крие в тъмнината.

ДНЕВНИК

Останал е от твоя спомен само лист хартия -
свидетел на отминали отдавна времена,…
…а думите по него са сълзите забранени,
които някой искал е да скрие от света…

ОБЕТОВАНА ЗЕМЯ

Роза на прага на скрита врата, поглед за сбогом и път в тъмнината;
бавно се движи ленива стрелка, сочеща път към изгубен приятел.
Тя като роза на прага стои, всичко в съня си видяла е вече.
Цветето в своите длани държи, плува душата й там, надалече…
…място където да няма стени, даже в тъгата да има надежда-
там е сърцето й; всяка мечта, всяка пътека натам я повежда

ЕВА

Когато всичко свърши безвъзвратно,
когато всичко стане спомен лош,
когато всичко бъде пропиляно,
когато в мен настъпи вечна нощ,
когато няма "повече" и "утре",
когато всяка дума е лъжа,
аз искам все така във теб да вярвам,
а толкова ли много е това ?!
Ти можеш лесно всичко да поправиш,
с усмивка би могла да спреш война;
понякога си мисля, че е чудо…

…,а чудото нарича се жена.
08.97

ОТКРАДНАТА КРАСОТА

Видях да го отнасят,
той криеше очите си от слънцето с ръка,
отнесоха го на носилка,
макар че можеше да тръгне на крака.
Болеше го за нещо,
но мъчеше го не жлъчта на болестта…
Измъчваше се, че ще трябва
да изгуби тази земна красота.
… но времето е съдник,
приятелите верни са съдебния състав,
цигареният дим му бе защитник,
а главен обвинител бе гласът на съвестта
1998

ПРИСЪДА

Колко ли е нужно за да стигна до небето,
колко ли ще трябва аз нагоре да вървя?
Колко ли е нужно, за да стигнат до сърцето
думите, написани от твоята ръка?
Колко дълги нощи аз ще трябва да се моля,
Бог дали ще чуе скоро моите слова;
а дали тогава ти самата ще ме чуеш
или просто няма да ти пука за това…
Аз ли съм виновен или просто то се случи -
болката ме дави след безброй щастливи дни!
Исках да ти кажа, че без тебе аз не мога,
но какво да сторя, щом сърцето ти мълчи…
Нека като смъртник имам аз последна дума,
остани при мен поне до края на нощта;
тежката присъда не изричай до тогава.
После си тръгни и нека тихо да умра.

ОБСЕБВАНЕ

Краката ми ме носят пак нанякъде,
не слушам, а го чувам,
не искам, но го знам !
Натрапчивият спомен е навсякъде
и вече ме е страх да бъда сам.
Тревожи ме гласът от мойто минало:
жесток,… ала и молещ…
празен, без душа…
…пак бягам аз, запушвайки ушите си,
но той - Гласът - е в моята глава.
Краката ми ме носят пак нанякъде -
крещя при мисълта, че ще съм сам.
Натрапчивият спомен е навсякъде :
не слушам,
а го чувам,
не искам,
но го знам…

* * * * * *

Дали не сме един и съща, попаднали във две тела,
в един момент във два живота, една душа зад две лица…
дори да мислим с теб различно, решаваме едно и също;
със поглед само ме прогонваш, с усмивка пак при теб ме връщаш…
…далече сме, но сме си близки, един до друг сме непознати;
докосвайки те, аз се чудя дали си враг? Или приятел?

Nowhere