Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Апостол - "За любовта" - Поезия

СТРАСТ

Махни очите си от мен,
не ме изгаряй още миг,
във страст духът ми прероден
напира да излезе с вик…

И ето втурва се, лети,
тъй дълго чакал до сега,
страхът от болката топи
и в огън пламват две тела…

О, страст, гори ме вечно ти!
Не спирай! Още! Още! Още!
Ще минат векове до призори,
но дотогава наша първа нощ е…

Телата ни в едно сърце,
на пулса ритъма следят,
ту запулсират учестено,
ту в щастие едва мълвят…

И тъй додето изгорим,
и разнесат ни утринни порои,
и пак тогава ще се вселим,
в душите и телата свои.
11 юли 2000

КОГАТО ДУМИТЕ ОСТАНАТ САМО...

Когато думите останат само,
без чувства, голи да мълвят,
ще те целуна леко, в утро ранно
и ще поема своят дълъг път.

Ще страдам зная и ще вия,
в гърдите клади ще горят,
от бурите не ще се крия,
по-силно нека да болят !

Ще тичам лудо, без посока,
забравил земна суета,
с надежда блянна, за потока,
втвърдяващ огнена душа.

Но зная ще открия ада,
наместо живата вода,
разпънат там на вечна клада,
аз името ти ще мълвя…

за мен ти вечната Елада,
за теб аз никой под пръстта…

ЛИПСВАШ МИ

И тази вечер няма да заспя,
ще дойда мислено при тебе да те видя,
ще вляза тихо в мрака на нощта,
със стъпки плахи, да не те събудя…

Застанал до главата ти над теб,
треперейки от щастие и жажда,
аз бих помолил Господ за ответ:
"Защо и щастието болка ражда?".

Но зная Бог ще замълчи,
защото пратил те е тъй далече,
душа и ум нашепват: "Липсваш ми!"
и всичко друго е без смисъл вече…

СЪН

Днес е най-дългият ден и най-късата нощ,
ще се срещнем ли утре след залез?
Моля се, а сякаш забит е зъл нож,
във сърцето, що с нежност създаде.

Подари ми мигът! Пред теб коленича.
Той е вселена, а ние в кръгът.
Спри! Недей още нищо изрича!
Нека сърцата ни, само туптят.

Днес е утре и двама сме вече,
ето очите ти, в мрака искрят,
аз целувам ги, макар отдалече,
те осмихват се и ме горят.

Пробуждам се сякаш, нима сън било е,
но всъщност усещам как острият нож,
забит е до дъно, кръвта топли ме още.
Събудих се. Само сън, в най-късата нощ.

22 юни 2000

ОБИЧ

Обичам те! - а толкова боли…
Обичам те! - а времето е спряло,
студа от тялото ми прогони,
с обич в мисъл долетяла !
Обичам те! - а тъмно е навън…
Обичам те! - нима е грях това,
да те разсмея - колко хубав звън,
обърнал бих наопаки света…
Обичам те! - как искам да умра…
Обичам те! - сърцето ми е спряло,
а казват че обичаш ли в смъртта,
прераждаш се във волна птица бяла.
Обичам те! - летя в небесата…
Обичам те! - това ли е смъртта?!
Върни ме Всемогъщи на земята!
Върни ме в огъня на любовта…!

САМОТЕН ЗДРАЧ

Отново вечер, музика звучи,
и този здрач посрещам сам:
Обичам те! Но толкова боли,
къде си в този час дори не знам…
С приятели, или със друг любим,
дали се смееш или спиш сега,
гадая, всред цигарен дим,
красива музика и тиха самота…
Обичам те! А толкова боли!
Къде си щастие! - крещя…
За миг поне ми подари,
частица нежност във нощта.
След крясъкът, отново тишина
и музиката срамежливо млъкна,
сама е даже тя, самата самота,
отиде си и здрачът - мръкна…

СБОГОМ

Очите ти са пълни със сълзи,
но ти не ги затваряй, че ще бликнат!
Поспри се малко, в мене погледни
и само ми прости, че те обичах!

Сълзите твои са от жалост, знам,
но туй за мене пак е много…
Ах, как бих искал да съм там -
една сълза от твойта болка!

Да кажа болка, може би е грешно,
отдавна нищо съм за тебе аз,
нима наистина било е грешно,
че срещнах погледа ти в онзи час?

Но спри, защо ти плачеш още,
нима наистина за мене те боли
Е, хайде сбогом! - вече полунощ е,
отдавна трябваше да сме сами…

СПОМЕН

Понякога ще идвам да те виждам,
когато нощем нежно спиш,
духът ти леко ще разбуждам,
отново в мен да се вселиш.

И ще забравям, че до тебе друг е,
ще те понасям бавно към астрала,
и ще усещам чистите ти чувства,
макар привидно любовта да е умряла.

И пак ще сме едно от двама,
всесилни като в младостта ни дива,
и обичта ни пак ще е голяма,
до сутринта, когато ще си ида.

DREAM

Нека двама изсънуваме сънят,
във който на гърдите ми ще спиш,
косите ти ще милвам - първи път,
Не спирай! - нежно ще шептиш.

Лицето ти спокойно, ще поглъщам,
със поглед, мисли и душа,
ще се обърнеш - леко те загръщам,
а ти усмихваш се в съня…

Не трепвам, за да спиш спокойно,
усещам пулса ти дори
и щастие обзема ме упойно:
Обичам те! - бълнуваш ти…

Обичам те! - прошепвам аз,
а ти подаваш ми ръка,
целувам я със тиха страст,
и пак: Обичам те! - мълвя…

Не се събуждай, нека спиме още
наистина те моля: Още миг поне!
За този сън сменил бих всички нощи,
на колене съм: Моля тe… на колене…

ОБИЧАЙ МЕ!

Обичай ме и утре след зората,
обичай ме и утре през деня,
обичай ме тъй както в гората,
обича звярът своите деца!

Обичай ме след утре още дълго,
обичай ме, когато нощем спиш,
обичай ме, дори да е безмълвно,
"Обичам те!" да чувствам, че мълвиш…

Обичай ме, макар да съм обречен,
обичай ме, на оня свят дори,
обичай ме, във миг един всевечен:
Обичам те!!! - а вън се зазори…

САМОТЕН ЗДРАЧ /II/

Отново здрачът в стаята ми влезе,
разстла се, ще нощувам тука рече,
на студ и самота вкусът разнесе:
"Опитай, каза, спрял ли си ги вече?"

"Ами", отвръщам, "още ми харесват!",
студът ме топли, самотата - забавлява,
отминалите щастия в тях се вместват,
разпалват чувствата превърнати в жарава…

"Да помълчим тогава! "- каза самотата,
студът и той скова се без да трепва,
дочух сърцето си във тишината:
"Обичай силно!" - да нашепва…

Сълза проблесна и застина в мрака,
изгубила се, търсеща утеха,
"Недей тъгува!" - съжали я самотата,
но тя гореше, чезнеща полека…

Изгасна тихо, нито стон отрони,
дори не каза за какво тъгува,
опита с пламък здрача да прогони,
но на смъртта й той се полюбува.

Въздишка…, още жив съм, мисля,
Къде съм ?! Що за тъмнина навред?!
Душата ти отнемам да пречистя -
отвърна дългокос и благ човек…

Ами сърцето?! Ще загине тъй самичко…
Да…, зная, но това му е съдбата,
избра ти, своя път себичен,
загива всеки, любил самотата…

"Обичам те! Обичам те! "- повтарях,
наместо "Отче наш…" да изповядам,
вратата към смъртта с дъх отварях,
ще чакам там, но ти към мен не бягай !…
16.01.2001 г.

Nowhere