Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Стефан Николов - "Вчера, днес и утре" - Разказ

“Yesterday all my troubles seemed so far away…” –Beatles, Yesterday

Вчера. По дяволите да върви това Вчера. Все “Вчера това, вчера онова...” Глупости. И с Утре е същата работа. Хората май не разбират, че и Вчера е било Днес. Даже и Утре е било. Че и Днес ще стане Вчера, а е било и Утре; че и Утре ще бъде Днес, а даже и Вчера ще стане. Всичко тече, всичко се променя, само живота остава. А той, Живота, си тече безмълвно, безметежно, безразлично; ту отчайващо бавно, ту безмилостно бързо и не пита дали това ти харесва или не. Такъв е той – Живота.
А то живот ли е да го опишеш,
живот ли е да го разровиш?
И все пак ровиш. А мирише.
А как горчи като отрова?
А искаш да живееш пак и пак.
А искаш да живееш само.
Живота често ни подлага своя крак,
а много рядко – крепкото си рамо.
Но стига поезия, стига чувства, да помислим логично. Живота си тече. Вчера няма да го върнеш. Утре може и да няма. Не се знае. Какво остава тогава? Днес! Живей за Днес! Живей за мига! Живей, ей! Чуваш ли? Един живот имаме, не сме котки, а го пилеем.
На тоз му мъчно за миналото с неговата луканка и кашкавал, и сирене “Крема”, и с редовните почивки на море, и с работа за всички. Онзи пък се радва, че се е махнало с тоталитаризма си и с култа към личността, и с робуването на СССР (не че сега не робуваме на друга една абревиатура), и с Москвичите, и с Трабантите. Глупости! Вчера си е Вчера! История! Минало свършено бешило безвъзвратно загубено! Точка! И запетая също... Не, не бива да го забравяме това Вчера. Миналото е нашето най-сигурно убежище от гадното и нечестно, гнусно и подло Днес. В миналото са грешките, от които да се поучим. Защото само глупакът се учи от своите грешки – мъдрецът се учи от чуждите. Добре е да си спомняме Вчера. За да не си вирим много-много носа, ако успеем; за да не униваме, ако нещата не вървят. Да не се заглеждаме, обаче, твърде много. За да не решим ,че никога няма да излезем от блатото; за да не сметнем, че пиедесталът ни е вечен.
Добре де, ако не Вчера, то поне Утре. Утре е светлото бъдеще! Така си е! Тъй ли? Я пак! Май не! Е, вярно за някои Утре значи утрешна сватба, утрешно завършване, утрешната среща с гаджето, утрешния “икономически растеж”, утрешното влизане в НАТО и ЕС. Да де, вярно! Но за други Утре означава стол (един такъв специален – електрифициран), а и дебелото, здраво, насапунисано конопено въже, с буре за стъпване под него. Утре е и командата “Огън!” на наказателния отряд, и гилотината, и онази специалната инжекция, и тръгването за война. Утре е и липсата на перспектива пред младия човек, и падането от власт (неизбежно), и разкритието за онези “чисти” сделки, и ред други гадости. Не казвам обаче да загърбиш напълно всяко бъдеще. О, не! Просто не бива да жертваш прекалено много в името на някакво несигурно Утре. Хубаво е да имаш планове, но в никакъв случай не бива да им робуваш. Никога! Ами какво ще стане, ако утре стане нещо и Свети Петър те попита как си прекарал живота си. Какво ще отговориш? “Губих си времето.” ли? Или “Пропилях си живота в преследване на илюзии.” Не бива така! Просто не бива!
Какво ни остава тогава, след като е безсмислено да живеем за миналото, а бъдещето е толкова неясно и несигурно? Ама аз не казах ли вече! Живей за момента, бе, живей за днес! Carpe diem, както са казвали древните римляни. Толкова! Това е! Живей си живота и хич да не ти пука! Най-важно си остава Днес. Ние живеем Днес, обичаме Днес, работим Днес, творим Днес и Днес можем да променим света. Да не забравяме Вчера. Да работим за Утре. И да живеем Днес.

Nowhere