Nowhere - виртуална библиотека
http://www.4bg.net/ - Безплатно публикуване!
Никола Илиев - "Сага за войната на форума" - Фентъзи

Началото

Роланд седеше в единия край на дървената маса и се взираше мрачно в лицата на останалите. Младият Амос и Моридин стояха от двете страни на Роланд и се караха с Морвен и Джони Кеидж. Дори извезаните кръстосани мечове на ризниците им бяха паднали от развихрилата се битка. Луз Теламон си свали плетената ризница и започна да размахва един стол към Демандред, обирайки погледите на всички момичета в залата.
-Хеи гледаите, той има татуировка на рамото - изкиска се Морвен.
-ТИШИНА!-викът на Роланд събори малко прах и дъски от тавана - Трябва да се съсредоточим на проблема. Всички го погледнаха объркани.
-МАРФА!-още малко прах падна.  В средата на маста върху копринена възглавница лежеше една зелена и пъпчива жаба.
-Първо да разберем защо Марфа е превърната в жаба. -Амос започна с тих глас.
-Това всички го знаем многознайко такъв - язвително се обади Берик - Тя просто отхапа от ябълката с кръстосани черепи и ето резултата.
-Бебето в кревата-изкиска се Морвен отново.
-Млъкнете всички! - Отново започна Роланд - Трябва да и върнем отново нормалният вид.  Амос какво пише в книгата?
-Само целувката на истинският принц ще възвърне отново вида й - завърши Амос.
-И кои е истинският принц ако мога да попитам-обади се Джони.
-АМММММ. АММММММ - Луз Терин беше изпаднал в транс. С помощта на силата започна да изписва букви във въздуха. ЕЛАН МОРИН ТЕДРОНАИ.
-НЕЕЕЕЕЕ. САМО НЕ ТОЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙЙ. - викът на Джони Кеидж огласи залата.

*********************************************************************

Кристалното кълбо се замъгли. Последното което двете черни очи, взрени в него, видяха бяха спорещите Роланд, Луз и Джони. Даааа. Те не представляваха заплаха. "Скоро Драконовото око ще бъде мое, а с него и целя форум" беше последната му мисъл, преди кълбото окончателно да угасне.

Глава 1

Мрачната фигура, която влезе в слабо осветената зала вдигна един смачкан свитък с треперещи ръце. Наричаше се Спархоук и беше облечен в тениска с надпис "Никои не може да спре Едингс".
- Елан, Камен, елате веднага в централната зала преди да ви отрежа главите, червеи такива -гласът му огласи цялата сграда.
Леко закръгленият човек, които влезе беше крайно озадачен.
- Прости ми, превелики, но се случи нещастие с Елан.
- Какво говориш, глупак такъв, да не започна да полудяваш. Но като се замисля от червената кула казаха, че имаш още 2 години преди да полудееш. Говори бързо, какво е станало с Елан.
- Ми аз такова, превелики, точно отивах да си взема душ в стаята на Елан - за миг погледът му се зарея щастливо - и видях два трупа и Елан изчезнал.
- Ах, това сигурно са го направили хората от Форума. Но те ще си платят за всичко сторено. МУХАХАХАХХАХА.
Задавяйки се, Спархоук, започна да кашля пронизително.
- А, велики? Аз такова, ама как ще си върнем обратно Елан? - Камен отново се сети за банята в стаята на Елан, в средата на стаята, точно срещу леглото и без завеска.
- Още днес изпращам отряд от 20 мурги водени от смелият Конан, да нападнат крепостта на Форума. Вътрешното ми око ми казва, че една част от Форума са на мисия и няма да са там, което ни улеснява допълнително.
- Велики,  забравих да ти кажа че днес дойдоха 3 жени и един много сладък мъж облечен в леопардова кожа... казаха че са от Форума и търсят Елан.
- Аха ето доказателство че са те.  Доколкото ги знам сигурно ще се запия в някоя кръчма, затова ще нападнем Форума преди да се върнат. МУХАХАХАХ.
Кашлянето отново огласи залата. "Ако не спре да се смее това кашляне ще го убие. И тогава аз и Елан ще бъдем господари на замъка". Мислите на Камен отново се насочиха към Елан и той се запъти към банята. Имаше нужда от леден душ.

**********************************************************************

- Аз ви предлагам да се разделим на групи и да тръгнем да търсим Елан - говореше Луз Терин.
- Не, трябва да изчакаме другите да се върнат. А и кои ще пази Марфа? - убеждаваше го Амос.
- Нали я пратихме с Берик, толкова ли не можеш да помниш.
- Тихо - прошепна Роланд  - мисля че чух звук - Джони се скри зад вратата с изваден меч. Всички затихнаха и напрегнати очакваха атаката.  Минаха две минути преди Луз да започне да говори отново.
- Както ви казвах - започна той, но не можа да довърши защото вратата се разби с трясък и в стаята влезна най-високият човек, които Луз беше виждал. Мъжът беше облечен в кожена препаска и застрашително надигаше брадвата си. Това беше Конан.
- За Соня - извика Джони и обезглави гиганта с добре премерен удар. В този момент в стаита влезнаха отряд мурги и започнаха битка с нашите герои. Рол крещеше нещо за Марфа и се хвурли в битката. Луз веднага заплете сложен сплит и запрати светкавица към наи-близкият убиец. Мурга умря на място, а Луз мърмореше нещо за Морвен. Амос спокоен до този момент започна да изпраща смесица от въздух и вода срещу мургите.
- Умри, говедо! - викаше Роланд, обезглавявайки поредният си противник. Замахвайки към вратата, той видя че всички убийци са мъртви.  Половината бяха с отрязани глави, а другите горяха от светкавиците на Луз.  В единия край на стаята лежеше Моридин и главата му беше кървава.
- Теб кога те раниха бе - попита Джони.
- Ми аз такова, тамън щях да ги почвам гадовете и взех че паднах по стълбите - Луз се беше навел над един мург и го оглеждаше.
- Това са мургите на Спархоук.
- Ах този предател, кат го пипна... - говореше Рол.
- Трябва незабавно да пратим хора,  които да потърсят момичетата и Берик,  защото може да са в опасност - процеди Амос.
- Добре, ето плана - Луз и Амос отиват да търсят момичетата, аз и Джони тръгваме да търсим Елан, а Моридин ще пази драконовото око. Луз вече тичаше към пътя.
- Амос пази го, защото е много млад и буен.
- Разчитай на мен - каза Амос и изчезна в нощта.
- Хайде, Джони, имаме работа да вършим. Единственият човек, останал в стаята беше лежащият Моридин.

Глава 2

Мрак
Двете фигури тичащи в мрака проблясваха на лунната светлина. Вятърът тихо шептеше между зелената трева и само уплашеният писък на някоя заблудена сова разваляше пълната хармония. Когато луната изпълни небето с бледа светлина, двете фигури спряха устрема си и завладени от крайна умора седнаха да съберат сили. Близо до мястото мина една грациозна лисица, която надменно започна да чисти опашката си. "Хора тичат в средата на нощта и само Великата лисица знае какво са намислили. Някои казват че великите векове отново се завръщат. Безумци, ако питат мен..." Последната мисъл се загуби недоизказана в простора. Лисицата изчезна в нощта.

***********************************************************************

- Роланд, това пътуване ще се окаже по-зле от колкото си го представях - гласът на Джони отекна в нощта.
- По-тихо, ще събудиш всичко живо. Естествено, че не е като да си стоиш в къщи, но трябва да намерим Елан, Марфа има нужда от нас.
- От него бих казал - промърмори Джони - и защо мислиш, че ще го намериш тук? - Джони Кеидж се огледа. Зелената трева и голите хълмове стигаха до края на хоризонта.
- Къде другаде според теб ще отиде кОнанист освен в храма на "сапунките"?
- "Сапунките"?
- Уф, нали знаеш : Едингс, Джордан ... Много са за да ги изброяваме, затова казваме "сапунки". Бе ти къде живя през последните години на луната ли?
- Ми всъщност живях на Марс и после катапултирах на Земята и след това...
- Достатъчно! Дошли сме тук, за да намерим Елан! - Роланд се огледа. В тази част на света не живееше никой, а от храма нямаше и помен.
- Утрото е по-мъдро от вечерта - прозя се Роланд и моментално заспа. Джони промърмори нещо, но след малко и той спеше дълбоко.

********************************************************************

Облечената в черно наметало фигура пристъпи тихо към двете спящи фигури. Кокалестата му ръка пъргаво извади нещо от джоба на дългата туника. Предмета в ръката му заблестя на лунната светлина. Беше древна кутия с карти. Мagic.
Мъжът се прокашля. Роланд и Джони светкавично скочиха на крака с извадени мечове.
- Спящите красавици най-накрая се събудиха.
- Кой си ти? Кажи името си или... - Роланд не можа да завърши. От ръцете на мъжа изхвърчаха светкавици и около тримата се образува огнен кръг.
- ИЛИ КАКВО? Жалки червеи такива, мога да ви унищожа с една дума и смърта ще е най-приятното нещо, което може да ви се случи.
- Кккк, какво искаш от нас?
- По-точно вие искате нещо от мен - мъжът изчака за въпроси, но и двамата мълчаха.
- Предлагам ви да играем игра. Нарича се Маgic и ще играем за нещо от което и двамата се интересувате.
- Нищо не искам от теб, изрод - ядосаният глас на Джони огласи нощта.
- Ако вие победите ще ви кажа къде се намира Елан, но ако аз спечеля... Това сега няма значение, съгласни ли сте?
Роланд пристъпи напред:
- Да започваме! - Двамата противници седнаха на земята и започнаха да теглят карти.
Роланд, които беше отличен играч започна със силна атака, но противникът му винаги намираше начин да се защити. Роланд започна да губи, но продължи да играе. През това време от един магически портал се появи Морвен.
- Роланд, чакай, няма нужда да играеш с него! Никой не и обърна внимание. Морвен се ядоса и свали препаската, която покриваше бедрата и. Внезапна смяна на интереса от страна на Роланд и Джони.
- Знаем къде е Елан, няма нужда да играеш с него. Роланд зяпаше с отворена уста:
- А, какво казваш?
- Много късно , малката! С последният си ход мъжът победи Роланд.
- XАXАXААXА. Ал каран, марадос - мъжът изрече древно заклинание - За това заклинание трябва да победиш първо някои не можеш просто да го направиш. Когато мъжът свърши да говори, той отвори портал и изчезна.

************************************************************************

И някъде там в дълбоката нощ Марфа започна да се извива болезнено. Тя започна да се променя. Жабешките крайници станаха на пипала, а лицето на слуз. На мястото на жабата сега стоеше една грозна и слузеста медуза.
- НЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ - викът заглъхна в ноща.

Nowhere