Аудио ревю

Within Temptation - The Heart Of Everything

В края на март попаднах на The Heart Of Everything (ТНОЕ) - новият албум на Within Temptation. Съпроводен с интрига, за която ще стане дума след малко, албумът има сериозен успех, което не ме учуди. Въпреки, че много хора биха го нарекли „мейнстрийм”, не е трудно човек да намери различното в него. The Heart Of Everything и слуховете, че в края на май, когато Nightwish ще обявят нов сингъл/албум и нова вокалистка, това ще е Шарон Ден Адел, са лоша комбинация. Би било пълна загуба да се спасят изгубилите вдъхновение, станали жертва на собствените си амбиции и желание за величие и печалби Nightwish за сметка на Within Temptation. Затова да стискаме палци слуховете да останат само слухове. Та за албума: Within Temptation не изневеряват на стила си. В разни форуми и в коментари към публикации за албума прочетох, че „Напротив, новия албум на WT си е отстъпление от старите неща... жалко” или „В Норвегия явно разбират от музика” по повод 24-тото място в норвежките класации за първата седмица от издаването на албума. Интересно е, че в крепости на скандинавския пауър и хеви метъл Финландия и Швеция ТНОЕ е съответно на второ и четвърто място, а в Германия е на пето. В едно от парчетата се появява Кийт Капуто (солови проекти и Life Of Agony), който внася много приятно звучене в What Have You Done. Звукът на ТНОЕ е плътен и тежък; обичам такъв звук, защото и малко момиченце да сложиш да пее върху тези китари, ще се получи яко дарк рок, хеви метъл или както искате го наречете. А ако сложиш Шарон, ефектът е познат на всички. И искрено се изненадвам, когато чуя "Абе това е една група, дето прилича на Nightwish, пак една мадама пее..." (?!) В същата логика всички други групи си приличат, щото един пич пее. За разлика от оперните забежки на Тария, които наистина придаваха епично звучене на NW, Шарон звучи по-нежно, по-меко и без толкова претенциозност. Съчетан с клавирните партии в албума, гласът й е перфектен за звученето. Едновременното присъствие на парчета, в които акцентът е клавири и вокали и такива, в които оркестрациите и хоровете са доминиращи, ми се отрази изключително позитивно. В епичната The Truth Beneath The Rose клавирните партии, мъжките и женски хорове, оркестрацията, тежките китари и вокалите са втъкани дълбоко в нишката на песента и, честно казано, създават оригинално средновековно усещане, на което биха завидели много сиви кардинали в хеви метъла. Заглавието и текстът ме накараха да се сетя за "Шифърът на Леонардо" - песента (макар и индиректно) е в същата тематика. В ТНОЕ се прокрадва и повей от ню-метъл, който обаче е в много добра симбиоза с типичният WT стил и лесно би могъл да бъде пропуснат - най-добре тези мотиви се усещат във Final Destination, както и в What Have You Done и The Howling. На места гласът на Шарон много приятно ми напомни на Аланис Морисет. Да не пропусна едва доловимите ефекти на гласа в някои от песните. След всички албуми, които чух през март, The Heart Of Everything беше най-приятният и слушаем от всички. Затова е възможно да съм го надценил - не е нарочно. Направете като мен: отворете сетивата си и нека The Heart Of Everything докосне вашето.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!