уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Аудио ревю

Scorpions - Sting In The Tail


Изображение на предната корицаSting in the Tail е (така твърдят от групата, аз лично се надявам да не е така ...) последния албум на Scorpions. Чак сега разбирам какво е да изгубиш група, на която много си държал. Мислех си, че съм млад, че времето групите, на които съм съвременник и които много харесвам, да се отказват от активна музикална кариера е все още далеч... За съжаление се оказа, че съм сгрешил. На всичкото отгоре Скорпиънс са една от любимите ми групи, която съм гледал два пъти на живо и всеки от тях беше уникално и незабравимо преживяване. Невероятно е, когато една група може еднакво добре да свири в студио и да прави шоу на стадион, в зала или където случайността я накара. Любовта и сливането с музиката личи във всеки от бандата и сценичното шоу е жестоко.
В новия Sting in the Tail Скорпиънс за пореден и последен път доказват, че заслужават челно място в хард-рок залата на славата. Вчера разбрах, че вече имат звезда в Рок алеята на славата! Няма друга група, която да успява да бъде уникална с всеки албум, да се развива непрекъснато и едновременно да прибягва изключително ловко и ненатрапчиво до автоцитати и познати мотиви. Обожавам песни, в които можеш да усетиш настроението и буквално да почувстваш хармонията, да я оставиш да те води и да преживееш музиката и текста. Както всеки от предишните им албуми, такива има и в Sting in the Tail. Интересното е, че понякога имам чувство за дежа-вю и си казвам: “тази песен е Hit Between The Eyes от този албум” или “това е новия Send Me An Angel”. А понякога получавам усещане като от песен на друг изпълнител. И въпреки това всяка песен остава неповторима.
Raised on Rock, No Limit, Sting In The Tail, Let’s Rock са динамични песни, които здраво привързват Скорпиънс към корените им, скрити дълбоко в зората на хард-рока. Гласът на Клаус Майне (и изключително чаровния му английски с немски акцент), китарите на Рудолф Шенкер и Матиас Ябс, яките ударни - стилът на Скорпиънс не може да се сбърка с нищо. Уникален и въпреки това постоянен във всеки техен албум, отдавна се е превърнал в емблема. Чуваш три акорда, три тона и си казваш "Няма начин това да не са Скорпиънс".
Има и различни, характерни за групата песни, по-бавни, не толкова динамични, но с мощен ритъм, който диктува настроението в песента. Такава е The Good Die Young - колкото типична, толкова и уникална песен с ясно изразени бек вокали и силен емоционален заряд. Веднага си спомням за Where The River Flows. Обърнете внимание на женския хоров вокал на куплетите и беквокал на припевите - това не е кой да е, а самата Таря Турунен! Прекрасна комбинация - още от предишните албуми на Скорпиънс и особено концертите Клаус доказа, че гласът му прекрасно си партнира с женски вокали.
На свой ред Lorelei и SLY са лиричния акцент в Sting In The Tail. Както Pure Instinct си имаше You and I и When You Came Into My Life и Crazy World си имаше Send Me An Angel и Wind Of Change. Ще забележите как SLY започва като Send Me An Angel и се превръща в нещо съвсем друго. Не съм се интересувал дали съдържа автобиографичен елемент, но тя е невероятна балада за отношенията между родители и деца, за силната любов и привързаност в семейството, за напускането на дома и липсата. Предполагам, че всеки ще я усети по своему.
Албумът знаково завършва с песен, озаглавена The Best is Yet to Come. Отново в характерния за Скорпиънс стил, смесващ баладични бек вокали и акустични китари с рок елементи и сола. Много важен в случая е текстът, в който са въплътени послания към феновете на групата (винаги възприемам подобни текстове лично): "Вие винаги сте били онова, което ме поддържа вечно млад", казва Клаус Майне в текста и добавя "Как можем да остареем, ако песента на нашия живот е рокендрола? И най-доброто предстои!" Ще ми се да вярвам, че ще бъде така... Не мога да си представя, че след световното турне тази и следващата година Скорпиънс ще спрат да правят рокендрол, да пишат песни, да изнасят концерти... Дори малко съм им сърдит: песните им не веднъж са ми "спасявали живота" в поредната безнадеждна ситуация и са ме изваждали от блатото на разбитите сърца и мечти... Не могат да спрат, не бива, не е справедливо!
За да ме зарадват поне за малко, Скорпиънс са обявили дата за концерта си в София - 9 октомври! Ще бъда там, за да се насладя на шоуто на групата, та ако ще и за последен път!
Ето и клипът на Скорпионс The Good Die Young:

Ревю: clover , от 08.04.2010, 06:26

Всички ревюта | [>] Вашето мнение


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!