уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Аудио ревю

Metallica - Death Magnetic


Изображение на предната корицаБратя, търпението ни беше възнаградено! След дългото чакане Боговете се завърнаха! Вдигнете глави и кажете: Слава! Много от нас срещнаха своите създатели... Други просто бяха впечатлени от Божествената им мощ. Трети клатеха глави в знак на неодобрение, но дълбоко в себе си се питаха: Защо тази религия привлича толкова много последователи? Толкова могъщи ли са тези Богове? С какви чудеса са впечатлили народа, та да им вярва безрезервно в продължение на толкова много време? Но сега, пред нас, те сътвориха поредното си чудо, за да затвърдят нашата вяра и да ни да ни покажат правия път отново!
Сред нас са и онези, които преди години казаха "Разпни го!" и обърнаха гръб на истинските богове, отдавайки се на фалшиви религии и измислени еднодневни божества! Добре дошли отново сред нас, братя! Ние знаехме, че ще се завърнете; рано или късно всеки, който е опитал опиянението на божествения промисъл, се завръща! Тук са и онези, който твърдяха, че боговете са лъжепророци и си позволиха да се съмняват в тяхната мощ. Треперете, защото пред вас се разкрива истинската божествена сила, позната ни от времената на основаването... Онези, които посетиха храма през Юли и наблюдаваха явяването на боговете, са свидетели на невероятната им енергия и ефектът, който присъствието им има върху събралите се да ги почетат. Вечна слава!
А сега боговете създадоха Death Magnetic. Албумът все още е в паметта на телефона ми и се върти поне веднъж седмично по време на дългите пътувания към и от работа. Когато го чу, Marvin заяви: "Ми не могат да стигнат Черния албум!..." Че защо въобще някой би си помислил, че те се опитват да стигнат Черния албум?!? Metallica са оригинална група и никога не са се опитвали да повтарят собствените си успехи, използвайки отново и отново едни и същи мотиви, мелодии, рифове или текст. Вярно, от The Unforgiven отидохме през The Unforgiven II до The Unforgiven III в новия албум. Но трите песни имат малко общо, освен като емоция и сила.
Спомням си колко хора плюха Load, после и ReLoad, да не говорим пък за предпоследния студиен St. Anger. Защо? Обяснението е просто: Звучат като педерасти, барабанчето дрънка като пионерско, държат се като педерасти, китарите мажат, абе въобще - много педерастки албум. Като за коментар на истински мъже, звучи все едно познават педерастите твърде добре...
Сега обаче "наште хора" пак са си наши, защото стържат яко, като в добрите стари траш години - краят на седемдесетте до началото на деветдесетте. И квооо? Надявам се имате представа колко десетки хиляди банди стържат добрия стар траш... но не са Metallica. И никога няма да станат. Новият албум никога няма да стане като Черния. Нито като And Justice или като Master-а. Едва ли това е целта. Всъщност обективно погледнато между всеки два албума на боговете има приемственост, но няма повтаряемост. Най-ясно това личи в Kill'em All и Ride The Lightning, после в Load и ReLoad. Затова съжалявам за разочарованието на т.нар. "стари фенове" на Metallica. Хора, любимата ви група се променя. Ако искате група, която живее преди 25 години, моля: AC/DC, Iron Maiden продължават да звучат, все едно сме 1988. Ако искате динамика, емоции, оригиналност, развитие, еволюция - отворете сърцето си за боговете. Ако ли не... Ако ли не, е време да осъзнаете, че всъщност не харесвате Metallica, а един период в музикалната история, характеризиращ се с определено звучене, определени емоции (основно агресия), специфични текстове и вероятно - с някакви събития във вашия собствен живот, по които изпитвате носталгия. Но нито те, нито музиката, която сте харесвали тогава ще се върнат. Нито пък това е Metallica.
Няма да коментирам песните в албума, ще ви обърна внимание единствено на няколко любими парчета. На първо място водещата That Was Just Your Life. Много ми харесва начинът, по който групата "реже" песните с ударните. Една и съща китарна партия звучи мудно, тежко или бързо, в зависимост от ударните. Много добър похват и това важи за целия албум. The Day that Never Comes също много ми хареса. Първото видео от албума всъщност е на това парче. След това се появи и видео на All Nightmare Long (игра на думи с All Night Long - "през цялата нощ", само дето nightmare означава "кошмар"). Клипът е частично анимиран и изключително идеен: руснаците намират спора в епицентъра на взрива в Тунгзска, която регенерира тъкани, органи, дори мъртви тела. Разбира се, братушките решават да направят от нея оръжие... Има го тук , а клипа на The Day that Never Comes можете да видите тук . И двете песни са по своему Metallica, макар и с доста различно звучене. Едно обаче не може да се сбърка: текстовете и дълбочината, която James винаги влага в тях. Например в The Day: God I’ll make them pay/ Take it back one day./ I’ll end this day./ I’ll splatter color on this gray. Или The light that is not light is here/ To flush you out with your own fear/ You hide, you hide but will be found/ Release your grip without a sound от All Nightmare Long. И за да премина към следващият диамант, създаден от хеви метъл боговете: How can I be lost, if I’ve got nowhere to go? / ... How can I be lost? In remembrance I relive./ And how can I blame you,/ When it’s me I can’t forgive? - да, това е The Unforgiven III. Невероятно емоционална песен, която без нито миг колебание бих определил като шедьовърът в албума. Отново онази атмосфера на обреченост, характерна за първите две "части". Изненадващо клавирно интро, като пианото е съпроводено от струнни и духови инструменти. Едновременно разнообразна и в същото време лесна за запомняне песен, сериозен и замислен текст, както вече казах. Текстът спомага за изграждане на цялостната атмосфера. Добавяйки струнни инструменти във фона едновременно с китарите и ударните и картината е пълна. Както веднъж спомена Джон Бон Джоуви: "Всеки музикант, който чуе подобна песен, си казва: Толкова е невероятна и едновременно с това звучи толкова естествено, че ти се иска ти да си се сетил за нея пръв...".
За отбелязване е и инструменталът Suicide & Redemption. Интересен за слушане, не толкова разнообразен както To Live Is To Die, но пък въздействащ и приятен за слушане. И накрая, но не по важност - My Apocalypse. Това за мен е песента, която определя албума, която може да бъде посочена като представителна извадка от него, с която можете да кажете на приятели: Ей това е новият на Metallica.
И за да завърша оптимистично след всички лоши неща, които казах за "старите" фенове на Metallica, само ще добавя нещо набързо: Както казва Димитър Стефанов - Cliff в своето ревю на албума
"...И макар от доста години да не слушам толкова метъл и да съм се поотдалечил от тази музика, "Death Magnetic" успя да ми припомни защо едно време бях такъв луд фен на Металика.
П.П. Трудно ми е да повярвам, но Металика отново свирят метъл...".

Всъщност Metallica винаги са си свирели метъл, просто някои от нас вече не помнят какво е това. Затова се налага боговете да ни припомнят за божествената си мощ.

Ревю: clover , от 09.01.2009, 06:21

Всички ревюта | [>] Вашето мнение


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!