Аудио ревю

Nightwish - Dark Passion Play

В чест на истината и справедливостта, след като казах толкова добри неща за Tarja's Winter Storm не мога да пропусна и "отговорът" на Nightwish. За съжаление след раздялата си с Таря, Nightwish преживяха странен момент, докато търсеха нова вокалистка. Дочуха се мнения, че просто трябва да си намерят мъжки глас, който да пасва на музиката им и да продължат напред. Според мен Nightwish имаха две възможности: а) по-трудната - да си останат в същия състав, или да открият мъжки вокал и да променят музиката си така, че да пасва на мъжки вокали, да я направят малко по-агресивна, по-твърда, да сведат лиричните моменти до минимум и да се превърнат в една от многото групи с мъжки вокали, разчитайки на славата Nightwish; или б) по-лесната - да намерят заместител на Таря и да оставят всичко останало по старому. Тук обаче беше налице риска (както според мен се получи) да не открият пълноценен заместител на ангелския глас на Таря и да разочароват феновете си в това отношение.
Те направиха по-лесното - оставиха стила и музиката същата (или изключително подобна) на тази преди раздялата с Таря и откриха нов вокал, който да "замести" Таря. Новото лице беше Анет Олзон, до момента - вокал на Alyson Avenue (където се подвизава под името Anette Blyckert - фамилията й по мъж). След като ги напуска, музикантите от Alyson Avenue правят нова формация Sapphire, а на 24 май 2007 година Анет официално бе представена като новият вокал на Nightwish. Излязоха няколко сингъла - Eva, Amaranth, Bye Bye Beautiful ;), последвани от албума Dark Passion Play, за когото исках да ви кажа няколко думи.
Албумът започва с The Poet and the Pendulum, която слушам в момента. Вероятно ще напиша цялото ревю преди парчето да е свършило, защото продължителността му е 13:45 минути. Фен съм на епичния симфоничен метъл, но това си е чист мазохизъм от моя страна. Отказах се от песента на четвъртото или петото слушане - толкова много мотиви биха стигнали за още един албум. Нямам представа чия е била идеята да се съчлени песен от всички тези изрезки, но този музикален Франкенщайн грознее на фона на останалите парчета. Стига за това.
Bye Bye Beautiful е носталгична песен за раздялата с Таря. Не бих могъл да интерпретирам текста по друг начин. Самото заглавие е красноречиво, ако обърнете внимание на стиховете, ще се уверите в това сами. Иначе парчето е динамично, с много заряд и поставя летвата високо след поета и махалото.
Следва изключителната Amaranth. Името обозначава растително семейство, обединяващо повече от 60 вида. В превод от древногръцки означава "one that does not wither" или неувяхващ. Растението се появява в Изгубения рай на Джон Милтън, Артемида го използва заради лечебните му свойства, а в изкуството се използва при обрисуване на боговете като символ на безсмъртието. Ако си спомняте Ения има албум от 2005 г. Amarantine. Песента е много позитивно настроена, обратно на текста, което създава неповторим колорит. Типичните за Nightwish хорове, оркестрации и клавир са задължителен и важен елемент от Amaranth, както и от следващите парчета.
Cadence of Her Last Breath е тежка и наситена с емоция и обреченост. Не успях напълно да осъзная какво се случва в ритъма на последния й дъх, но предполагам, че вие ще се ориентирате по-добре.
Master Passion Greed почива на библейските митове за сребролюбието и почитането на материалното. Вероятно преводът на заглавието би бил "Движеща емоция - алчност". Алчността като част от седемте смъртни гряха е много подходяща за метъл тематика ;). Както може да се очаква, музиката е брутална, а вокалът е само мъжки, за да засили усещането за греховност. Китарният инструментал е основно фигури на една нота, а солобарабанът e като в St. Anger на Metallica:). Стана ли ви ясно всичко? Нищо не ви е ясно. Куплетите звучат като разстрел, а брас-секцията се включва изключително подходящо ту като фон, ту като водещ мотив. Парчето ще допадне на всички, които тайничко са се надявали Марко да остане единственият вокал в групата.
Библейската тематика продължава с Eva - лирично отклонение, в което флейти и обои правят компания на превъзходния глас на Анет. Тук си проличава крайно различният й стил от този на Таря Турунен. Песента е изпята с много повече поп и рок звучене, отколкото Таря би опитала и постигнала. Мисля, че песента е много успешна и Nightwish задължително трябва да правят подобни песни във всеки албум, за да докажат, че са спечелили поне толкова, колкото са загубили от смяната на вокалистката си. Силно емоционалният текст и нежните вокали на Анет са перлата в короната на Dark Passion Play.
Следва Shara - много интересно парче, защото ме връща във времената на Century Child и Once. Обърнете внимание на мъжкият хор, който на моменти се появява като фон в парчето. Отново много оркестрации, китари и неразбираем текст :)
Whoever Brings the Night не е запомняща се и силна, но инструментала в началото много ми напомни на Megadeth в златните им години на Youthanasia и Cryptic Writings.
For the Heart I Once Had е още едно бижу в албума. С повече уклон към рок, отколкото към метъл, песента разказва за липсата, за празнотата която остава в сърцето, когато любовта отминава, детството си отива, а с него и чистотата и непорочността на чувствата. Забелязвам, че девствения сняг е много често срещан символ в музиката на скандинавските групи - символ на чистота на емоциите, на чувствата, на душата. Така е и в тази песен, реката от разтопен девствен сняг е символ на отиващата си невинност.
The Islander е завой с много фолк мотиви, звучи донякъде като песен на бардовете от късното средновековие или фентъзи приказка. Островитянинът е тъжна приказка за залезът на живота, загубата на любовта и последното плаване на стария моряк. Изключително се учудвам на прекрасния текст на песента в сравнение с онези неразбираеми, дълбоко абстрактни бели стихове, които срещнах по-рано. Особено добре звучи съчетанието на мъжкия и женския вокал, цигулките, флейтите, гайдите и ударните инструменти.
Следва Last of the Wilds - много сполучлив инструментал, който затвърждава мнението ми за Nightwish като група с богата фантазия и афинитет към експеримента. Отново има цигулки, акустични и електрически китари и всякаква оркестрация.
Отново абстракции в 7 Days to the Wolves, този път на тема вълци. В едно интервю на което попаднах в сайта на Nightwish France Туомас твърди, че песента е вдъхновена от "Тъмната кула" на Стивън Кинг и по-конкретно том пети - Вълците от Кала - маскирани ездачи, които всяко поколение идват и отвличат децата от града. Текстът обаче не бил свързан много с книгата, както ще разберете сами. Песента не е лоша, но текста е крайно отнесен и малко разваля удоволствието, ако търсите смисъл.
И накрая - Meadows of Heaven - нежна кода, завършваща албума, която, както и Eva, е основно клавир, цигулка, флейти и гласът на Анет. Райските поля оставят незабравимо усещане за простор, широта, мирис на трева и роса; заглавието много точно е уловило емоцията в музиката; текстът е приятен и описателен.
В Япония албумът върви с бонус парче - The Escapist. Песента е в звученето на албума като цяло, но е с дълго симфонично интро и с интересен китарен риф. Носи звученето на Amaranth, същата позитивна емоция, същия динамичен припев и весела мелодия. Споменава се Кулата, която води живота на героя, девствения сняг - Nightwish си имат любими образи и мотиви за текстове, нали? ;)
Nightwish вече не са групата, която през 90-те и началото на този век правеше невероятна музика с невероятна певица и остави белег в историята на симфоничния метъл с женски вокали завинаги. Докато от музиката на Tarja Turunen струи ясно послание "Приключих с групата и вече правя самостоятелна кариера; правя музиката, която ми харесва.", то Nightwish все още звучат като "Ядосани сме й на Таря, че се разделихме, обаче се опитваме да се правим и без нея...". Това намалява малко от удоволствието да слушаш Dark Passion Play, но от друга страна Анет дава ново звучене на групата, внася уникалния си маниер на пеене, интерпретира по различен начин вокалните партии и прави новия албум на Nightwish приятен и интересен за слушане, разнообразен и емоционално наситен.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!