Аудио ревю

Luca Turilli - The Infinite Wonder of Creation

Не съм голям фен на Rhapsody, по-късно познати като Rhapsody of Fire заради авторските права върху името. Но чух соловият проект на китариста Лука Турили Lost Horizons, който той прави с формация, наречена Luca Turilli's Dreamquest. Албумът ме впечатли и от тогава следя с интерес какво прави сеньор Турили в свободното си от Rhapsody време, което напоследък е все повече и повече - соловите му албуми вече са почти колкото тези на групата, което е хубаво за феновете му и показва, че той е двигателят в Rhapsody.
The Infinite Wonder of Creation излиза през 2006-а, но до сега не беше попадал на вниманието ми. IWC е много по-епичен от Lost Horisons, парчетата са много по-бавни, по-мрачни и носят характерно за доста по-тежки стилове на метъла усещане. Както и в другите проекти на Турили, IWC съчетава симфоничен метъл със спийд, хорове и женски вокали, синтезатори. Както всяка група, свиреща епичен хеви метъл, и Турили си има любими автори, за които пише. За щастие, темата за Толкин някак естествено остана в историята, защото на мен лично ми беше дотегнала ужасно. Затова пък Турили явно е фен сериали и за това говори парчето Pyramids And Stargates :).
В този албум Турили работи със същия екип от Dreamquest: вокал Олаф Хайер, Саша Пет на бас, барабаниста Роберт Хунеке-Ризо, великолепната Бриджет Фолге - втори вокал и самият Турили на китари и оркестрации - повече за екипа и другия проект на музиканта - Luca Turilli's Dreamquest в предишното ми ревю на техния Lost Horizons.
Албумът започва с инструменталът Secrets Of Forgotten Ages, в който единствените вокали са хорови. Следва Mother Nature (да не се бърка с Mother Earth на Within Temptation, които на свой ред също готвят нов албум - Black Symphony), която поставя летвата в албума. Angels of the Winter Dawn започва с нежни флейти и продължава с китари, ударни, оркестрации и пиано. Мелодично парче в традициите на Rhapsody.
Altitudes започва с ударни инструменти, оркестрация и вземащи надмощие хорове, които градят усещането за динамика и напрегнатост, което продължава и в следващите песни. Женски вокал на фона на оркестър и ударна секция ни води към припевът - епичен, изпълнен от незабравимият глас на Бриджет Фолге. Хармонията между музика и глас е толкова приятна, че неволно си спомних за Away на Nightwish.
The Miracle of Life отново връща темпото, характерно за Турили; текстът е запомнящ се и припевът бързо влиза под кожата. Silver Moon ни запраща в прегръдката на уникалния глас на Бриджет Фолге в акомпанимент на роял, ударни и китари, които тук са фон и просто създават атмосферата (както е с оркестрациите в останалите песни).
Традицията да се редуват бърза с по-спокойна песен остава. Но Cosmic Revelation съчетава хорове, китари ударни, женски вокал и синтезатор, който всъщност изпълнява водещият мотив в песента. Следва споменатата Pyramids and Stargates - специално за всички фенове на Stargate SG1 :).
Любимата ми Mystic and Devine е комбинация от женски и мъжки вокали, темпото редува бързи и бавни фрагменти, роялът плете нишка на страдание и обреченост, настроението напомня на филма Лабиринт (онзи от началото на осемдесетте с Дейвид Бауи), а солото е толкова много Шопен, че задължително си пускам нещо такова след The Infinite Wonders Of Creation. Изключителна идея, придаваща допълнителна оригиналност на песента е солото на роял, вместо на китара. Песента комбинира всички достойнства на албума и го определя напълно - ако искате бързо да получите представа за целия IWC - слушайте тази песен.
Не успях напълно да разбера едноименната песен The Infinite Wonders Of Creation, която е последна в албума, ако не броим пиано версията на Altitudes - множество мотиви, множество ритми, разнородно темпо... точно този тип песни не обичам - в които създателят не е успял да се фокусира върху един риф, една мелодия, върху която да изгради песен, а е експериментирал с коренно различни елементи в желанието си да получи нещо интересно... подобни опити рядко завършват с успех. Пък и почти 9-те минути на парчето ме шокираха...
Албумът завършва с бонустрак - пиановерсия на Altitudes. За съжаление не е толкова добър, колкото беше Lost Horizons, но пък има други достойнства, а и трудно може с вокалите на Хайер и Фолге да не се получи добър албум. Оставаме в очакване на нова продукция на Rhapsody Of Fire или солов албум на Лука турили, а до тогава - IWC или Lost Horizons.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!