уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Аудио ревю

Nocturnal Rites - The 8-th sin


Изображение на предната корицаNocturnal Rites се ражда през 1990 под името Necronomic. След няколко смени в състава и експерименти, в края на годината бандата се разпада. Остават само двама от старите й членове, които основават Nocturnal Rites (официален сайт). Бандата има общо 8 албума, включително последния "The 8-th Sin" - Осмият грях (текстове на всички песни), игра на думи с осмият им албум и седемте смъртни гряха - морална категория, наложена от Римокатолическата църква. Няколко парчета от Осмият грях можете да чуете в официалния MySpace сайт на групата.
The 8-th sin започва с Call out to the world. Открояват се характерните вокали на Джони Линдквист (Jonny Lindqvist). Китарният звук е плътен и наситен - точно по мой вкус, а ударните са експлозивно-брутални и придават по-тежко звучене на песните. Най-ясно ще чуете това в . Не липсват обаче и експерименти. Never Again (видео в youtube) започва с елементи, по-характерни за ню-метъл, но бързо се връща към хеви усещането. Прави впечатление, че зад китарите се крият синтезатори, които допълват атмосферата и носят полъха на пауър и симфоничен метъл. Китарните партии не са безумно сложни, всъщност интересното са игрите с един акорд и промяна в ритъма в стил Train of Consequences на Мегадет, която вероятно всички си спомняте. Мелодиката се гради на вокалните хармонии, китарите са основно фон.
В албума има и песни, които носят хард-рок звучене, примесено с повече симфонични елементи. Такава е Not The Only. Обърнете внимание на сериозните текстове и прекрасните вокални изпълнения на Джони Линдквист. В някои от песните ще чуете и ефекти на вокала, които обаче звучат напълно на място и допълват цялостното усещане на парчетата по уникален начин. В Tell me например можете да почувствате носталгия по музиката на Скорпиънс.
Като цяло Осмият грях е хеви със симфонични елементи. На места има звукови ефекти, но основното са вокал, ударни и китари. Изключително мелодична песен е Till I Come Alive. Споменатите китарни ритми тук са комбинирани с хармоничен припев, ударна секция, която повишава напрежението в определени части на песента и снижава темпото в други, а уникалната бленда на вокала завършва пъзела по невероятен начин.
Щипката вълшебен прах в магическата отвара 8-th sin е песента Me. За съжаление не успях да се добера до информация за втория вокал в това невероятно изпълнение. Роял и глас са единствените съставки в този еликсир, но перфектната симбиоза между тях и текста създават чудо. Усещането се допълва от транспонирането на мелодията и наслагването на двата гласа в края на песента.
И за да стъпим по-здраво на земята, Nocturnal Rites докосват онази забранена територия на изкривяване на чувства и емоции, където човек трудно различава болката от удоволствието в Pain & Pleasure. Песента е много мрачна и спазва изцяло традицията за китарните партии, която споменах по-горе. Допълнителна динамика създават двете каси и ефектът на вокала. Направете си труда да прочетете текста; историята е много по-зловеща, отколкото предполага заглавието.
Естественият финал на Осмият грях е инструменталът Fools Parade. Надявах се това да е песен, но и така се е получило невероятно изпълнение. Отново се усеща носталгията по рока на деветдесетте години. Много приятни китарни хармонии, терци, сола, които създават усещане за безкрай, за вселенско спокойствие и завършеност.
Изслушах 8-th sin поне 50 пъти и смея да твърдя, че не е останала момент, на който да не съм обърнал внимание. Не е необходимо толкова слушане обаче, за да откриете силните му страни - прекрасният глас на Джони Линдквист, особените фигури на китарите на един акорд и добре скритите, но въпреки това присъстващи оркестрации.

Ревю: clover , от 31.03.2008, 16:36

Всички ревюта | [>] Вашето мнение


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!