Аудио ревю

Tarja Turunen - My Winter Storm

Таря напусна Nightwish и захвана собствена кариера. През 2007-а и двете части на групата (Nightwish с нова вокалистка) издадоха албуми. Въпросът, който занимаваше всички, бе дали и доколко двете части на цялото ще произведат качествено съдържание и дали Nightwish е била перфектно въплъщение на синергията и поотделно частите не притежават онова, което групата беше в последните 10 години (1996-2005). Новината за "уволнението" на Таря бе изненадваща, но още по-изненадващ бе въпросът, който феновете си задаваха по-късно: "Какво, по дяволите, ще правят без нея?". Отговорът на този въпрос обаче не ни вълнува в момента. Моето лично отношение по въпроса е същото, каквото е и по извечната дискусия: "Хубаво или лошо нещо е фактът, че Металика изгонили Дейв Мъстейн и продължили без него?" - разбира се и в двата случая събитието е хубаво. Защото иначе сега щяхме да слушаме само Найтуиш или само Металика, а Мегадет и соловите проекти на Таря нямаше да са същите, ако въобще ги имаше.
Таря Турунен, както е цялото й име, има зад гърба си, освен Nightwish, няколко участия в различни проекти на други групи и изпълнители, няколко сингъла, един коледен албум и My Winter Storm, за който става дума. Коледният албум, между другото съдържа невероятни изполнения, където проличава ясно оперната школовка на Таря. Изключително се наслаждавах на изпълнението на Walking In The Air, което някога бях слушал и с Nightwish. Но да се върна на My Winter Storm.
От коментарите, които прочетох от фенове за албума разбирам, че голяма част от тях не могат да се примирят с раздялата на Таря и Nightwish. Истината е, че без да съзнавам, винаги съм харесвал бандата заради Таря и въпреки желанието на останалите да проявяват вокалните си умения ;) Коментарите варират от пълно отрицание до обяснения как, видите ли, Nightwish правели музика, от която кръвта кипи, а от My Winter Storm им се приспивало и им било безинтересно и скучно. Ами така е, приятели, фенове на пауър метъла. За мое щастие и ваше съжаление в този албум Тария прави това, което умее най-добре - пее.
Научих имената на бандата, която свири с Таря в европейското й турне тази зима: Douglas Wimbish - Bass, Mike Terrana - Drums, Alex Scholpp - Guitar Player, Maria Ilmoniemi - Keyboards, Max Lilja - Cello Player, Markus Hohti - Cello Player, Toni Turunen - additional instruments, но за съжаление не разбрах това ли са хората, с които е записала албума. Успях да стигна до информация, че I Walk Alone е записвана с Doug Wimbish на бас (свирил с Living Colour, Annie Lennox, Joe Satriani, Jeff Beck, Madonna, Rolling Stones), Alex Scholpp - китари (Farmer Boys), Earl Harvin - ударни (Seal, Pet Shop Boys, Air) и Torsten Stenzel - клавири и звукови ефекти (Nelly Furtado, Moby, Tina Turner, Vanessa Mae). James 'Jim' Dooley записва хоровете и оркестрациите, а всичко това е миксирано от Slamm Andrews, работил по The Simpsons Movie. Вероятно се касае за целия й албум, но ако се интересувате наистина - проверете сами.
След кратко тридесетина секундно интро бурята започва да вилнее с I Walk Alone. За разлика от Astral Doors Таря не е пестила симфоничните елементи и оркестрации и започва с тях веднага. Към песента има записан клип, който можете да видите на DVD или на сайта на албума. Изключително добро попадение, тази песен сякаш е правена, за да пасне най-добре на емоционалния заряд, който винаги съм търсил в рок и метъл музиката. Едновременно загадъчна, нежна, но въпреки това тежка и разтърсваща, I Walk Alone е прекрасна симбиоза между симфонична музика и метъл и ще докосне сърцето на всеки. Няма да казвам повече, просто обърнете внимание на всеки най-малък детайл, изпипан до съвършенство и вграден в целостта на песента по изключителен начин.
Следва Lost Northern Star - странна смесица от звукови ефекти, вокали и тежка монотонна китара. В края на песента има интересен мотив и китарно соло (почти изцяло на Wah-Wah), които придават динамика на парчето.
The Reign и интродукцията му Seeking for the Reign са много особени, защото основните инструменти са бас-китара, оркестрация, цигулки, арфа и ударни - във втората част на песента. Мелодията създава усещане за мащабност, епичност, цялост.
Отново песен с въведение: The Escape Of The Doll служи за интро на My Little Phoenix. Отново ксилофон както и в I Walk Alone. Въобще автоцитатите са много, а акцентите в този албум са ясни - симфоничен метъл с ударение на симфоничен. My Little Phoenix отново очертава стила на Таря от предишните песни - тежки монотонни (но не досадни) китари, нежни вокали и много оркестрация. Песента притежава много мистично излъчване и разказва за прераждането от пепелта, за загубата на невинността и преминаването към следващия етап във вечните превъплъщения на живота.
Die Alive веднага ми влезе под кожата. Не можах да разбера и усетя текста, но пък музиката и мелодията са силно въздействащи; особено запомнящ се е мотивът, изсвирен на пиано. Както и в другите песни - много оркестрации, като тук е наблегнато на брас секцията.
Boy And The Ghost е изцяло изпълнена на пиано, като основното ударение е върху вокала, а във втората част на песента постепенно навлиза оркестър, като краят е в съпровод на китари и ударни - много богато аранжирана песен, с хорове, акустична първа част и край и рок елементи.
Oasis вероятно е била замислена като инструментал, Таря е насложила върху прекрасната музика вокали, които й придават епично звучене на скандинавска приказка, особено когато текста е на фински.
Следва много сполучлив кавър на дядо Ви Alice Cooper (който тази година става на 60), който не е изгубил нито капка от ентусиазма и емоцията на Poison, но едновременно с това е обогатен от безупречните вокали на Таря и симфоничните инструменти във фона.
Още една песен без китари - оркестър, ударни, бас и вокали - Our Great Divide. Спокойна, релаксираща, запомняща се мелодия с много фигури...
Албумът съдържа 18 парчета, от които 3 са интродукции към следващата песен, и 3 бонуса - Damned Vampires & Gothic Divine и два римейка на I Walk Alone. Не мога да обърна внимание на всички, които си заслужават да бъдат чути внимателно , но мога да кажа, че Таря е сглобила албум, който ще се превърне в незабравимо преживяване за всички Вас, които някога сте вели коси на Wishmaster, Nemo, Dark Chest Of Wanders или сте се просълзявали на Away или Sleeping Sun. Веднага в личните Favorites и чакаме още. Ето че раздялата й с Nightwish е била за добро - сега имаме два източника на качествена музика :)

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!