Аудио ревю

Astral Doors - New Revelation

Astral Doors свирят heavy metal от старата школа, подправен с малко симфонични елементи. Не ги бях чувал до момента. Групата е формирана през 2002-а, а през 2003-а излиза първият им албум, издаден като Of The Son And The Father в Европа и Америка и със заглавие Cloudbreaker – в Азия и Япония (знаех за различни издания с бонуси за Европа и Азия, например, но за различни заглавия...). До момента имат общо 6 албума – споменатият от 2003-а, два през 2005-а (Evil Is Forever от януари и Raiders Of The Ark от октомври), 2006-а (Astralism) и последният от 2007-а. Интересен факт е, че Astralism от 2006-а година излиза на плоча (винил) през 2007-а. Не бях чувал друга група, която издава плоча през 2007-а година!
New Revelation е приятен на слушане, лек албум без големи претенции и това го прави интересен. Освен с носталгията по златните години на heavy metal, New Revelation впечатлява с изключително характерната бленда на Нилс Патрик Йохансон (Nils Patrik Johansson). Ще акцентирам върху няколко парчета, защото останалите са само за ценители на жанра. Можете да чуете част от песните на MySpace сайта на групата. Няколко цели песни ще откриете и на сайта на групата (линка в началото) в раздела MEDIA.
Първо пилотното парче - New Revelation ;) - всичко в него е като по учебник - китарния саунд, ударните, вокала, китарните хармонии, солата... Sweet 90s. Приятен текст и мелодия - подходящо въведение в албума.
Следващата интересна песен, която ме впечатли, е Bastard Son. Може да се причисли към жанра метъл балади, но не е сълзлива любовна история (което е сериозна изненада!) - историята е за човек, които живее живота си в лъжа, вероятно защото не познава корените си, но накрая се завръща у дома. Емоционални акустични китари, характерната бленда на Нилс Йохансон и замислен текст.
Скачам направо на Planet Earth. Невероятно симфонично въведение и китарна партия. Свързващите рифове между куплетите, както и между куплета и припева са изключително ефектни. Има и приятни китарни хармонии в средата на парчето. Въобще бих казал, че Planet Earth е най-добрата песен в New Revelation. Много динамични ударни, насложени вокали в по-голямата част от песента. Съжалявам ужасно, че симфоничните елементи от интрото не са продължени и изведени на преден план в песента, както очаквах. Вместо това особения чар на въведението се губи между китарите, вокалите и дръм-секцията.
Следващата заслужаваща внимание песен е The gates of light. Впечатлиха ме ударните (по време на куплетите водещият чинел свири отделен ритъм), текста и излъчването на парчето като цяло. Китарното соло също е симпатично - носи усещане за мащабност и размах.
I'm not a man/Or a machine/Pure rage keeps my conscience clean. Това е цитат от Shore of solitude - още една песен от New Revelation, която заслужава внимание. Парчето ме грабна с текста си и дълбоко скритите хорове и синтезатори (заслушайте се внимателно!) Многопластовостта не е сред основните достойнства на heavy metal-а, но тази песен е приятно изключение от това правило. Въобще оркестрации във фона ще намерите вградени в почти всички песни от албума, жалко че не са по-сериозно застъпени и изведени на по-преден план като цяло. Симфоничния метъл ми е по приятен от чистото heavy, а симбиозата между двете - най-много.
И накрая - Mercenary man. Парчето започва с интро в най-добрите традиции на 70-те ;). Текстът също е изключително актуален - за армиите от наемници. Колкото и да не искаме да си го признаем - най-големите и силни (хм???) армии на света са наемни - хора които воюват не за кауза, а за пари... Особено знакова е препратката към бойното поле " In the ruins of the Balkans..."
Препоръчвам New Revelation на феновете на Heavy Metal-а, които търсят завръщане към корените, но и на прогресивно настроените сред нас.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!