Аудио ревю

Primal Fear - New Religion

Още когато чух името Primal Fear реших, че слушаемостта ще клони към нула за сметка на бруталността. За мое и ваше щастие (иначе нямаше да четете тези редове) грешах. Primal Fear са създадени и издават дебютния си албум през 1998 година и свирят много мелодичен пауър метъл, на места преминават на дарк вълна, а ще чуете и няколко много добри симфонични елемента. Вокалът Ralf Scheepers има невероятен обхват на гласа и с охота го демонстрира :)
New Religion започва със Sign Of Fear - парче, което не е за начало на албум - нито го характеризира като стил, нито е толкова добро на фона на останалите, но изборът е бил на продуцента и бандата (които по-късно ще се окажат едно и също лице ;) и те са решили така. Ralf Scheepers минава направо а въпроса и вокалите са в много октави - нещо крайно нехарактерно за хеви метъл. Продължаваме с Face the emptiness - това според мен следваше да бъде пилотното парче - епични китари, симфоничен бекграунд, мелодични вокали, скоростни ударни, емоционален текст - тази песен казва Ето това е албумът New Religion. Тя е най-добрата песента на албума, спорейки с Fighting the darkness, за която ще стане дума малко по-късно. Настроенията в двете обаче са диаметрално противоположни, затова Emptiness си е номер едно. Но за да не се разглезим много идва Everytime it rains - интересен експеримент, който едни могат да определят като дарк готик рок, други като ню метъл. А аз ще спра до експеримент. Вокала е дует с Simone Simons (оригинално име, няма що) - вокалистка на Epica, за които ще стане дума в едно от следващите ревюта с техния албум The Divine Conspiracy. Много интересно попадение според мен. Без да блести с нещо определено, песента е приятна за слушане, дава малка глътка въздух след Face the Emptiness, освежава албума с модерни елементи, без да навлиза в забранени за метъла теми ;) Отново ще се порадвате на невероятната бленда на Ralf Scheepers и нежния глас на Simone. Чак ме обзе носталгия по Evanescence ;).
Почивката обаче е кратка, защото следва доза метъл с едноименното парче New Religion. Песента има запомнящ се китарен елемент, които ми напомни един инструментал от саундтрака на Quake II - онези от вас, които са го слушали ще се сетят какво имам предвид. Като цяло групата малко напомня на Accept - като динамика в песните и вокали.
И тук е дългоочакваният момент, в които ще чуете Fighting the darkness. Подобен ефект върху мен имаше мноооого отдавна Fade to black на Metallica, когато я чух за пръв път. Епично, многослойно, емоционално, облагородено със симфонични инструменти парче, което ако беше по-рано в албума, щеше да засенчи и Face the emptiness, както оставя в сянката си всички останали песни от New Religion след това. Невероятен текст, който не открих публикуван в интернет, но пък Ралф пее достатъчно ясно, за да го чуете и разберете (онези от вас, които говорят английски ;). Песента условно е разделена на 3 части: Fighting The Darkness, The Darkness и Reprise. Първата е бавна и лирична, следват динамична част с много акцент върху ударните и дълги сола и песента завършва с автоцитат от първата част, придаващ цялост на тази почти девет минутна композиция. Каквото и да кажа, ще бъде малко, затова просто се насладете на песента и преценете сами. Малко съм разочарован от това, че не са направили добър клип към песента; можете да го видите заедно с още няколко на официалния им сайт в секцията Media, но според мен можеше да стане много по-добро видео...
След тази песен не ми остана много емоция; слушах албума поне 20 пъти, но не успявам да се насладя на останалите песни напълно. Въпреки това ще отбележа The curse of Sharon, World on fire и The man (that I don't know) - песните са добри, приятни за слушане и мелодични.
Общото ми впечатление от New Religion (продуциран от Mat Sinner – вокали, бас, текстописец и продуцент на групата :) е изключително положително, албумът много се доближава до моето субективно разбиране за успешен метъл албум, а Face the emptiness и Fighting the darkness ми влязоха за дълго под кожата и ще останат в личната ми зала на славата, докато друга група не направи по-добри песни, което няма да е никак лесно!

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!