Аудио ревю

Allen/Lande - Revenge

Още една непозната за мен до момента група. Оказа се, че Allen/Lande е основана през 2005-а година от сър Ръсел Алън и Йорн Ланде - и двамата вокали на утвърдени вече банди като Symphony X, Star One, Masterplan, Yngwie J. Malmsteen и други. Излишно е да споменавам и многобройните им солови албуми и странични проекти. Друго известно име в бандата е Магнус Карлсон - китарист, бивш член на Midnight Sun, Last Tribe, Starbreaker и автор на песните. През същата 2005-а издават албумът Битката (The Battle), който нямах удоволствието да чуя, но четох интересни неща за него. Но нека се върнем към 2007-а година : The Revenge (Отмъщението).
Албумът се състои от 12 песни с обща продължителност час и три минути, което бе изненадващо – напоследък слушам главно неща от около 45 минути. Има си всичко нужно за добър албум – двама добри вокали, добър китарист и барабанист (за когото нищо не казах), който не им отстъпва. Началото е с едноименната песен The Revenge. За мен това е най-доброто парче в албума. Уникална смесица от хардрок, прогресив мотиви и симфоничен метъл. В цялото парче като фон звучи пиано: без ефекти, без недомлъвки. Куплетите са с леко различно настроение от припева, в основата им стои бас китара, споменатото пиано и вокал. Постепенно се включва китара и песента придобива онзи облик, който я прави номер едно в The Revenge. Симфоничните мотиви също са силно застъпени. За щастие Магнус Карлсон вероятно вече е очаровал целия свят и му е минал мерака да доказва колко е добър... Солата са добре балансирани и в никакъв случай не са акцент на Allen/Lande.
Албумът продължава с песента Obsessed - Обсебен. Тук ударението е поставено върху уникалните бленди на двамата вокали. Все пак имат голяма слава зад себе си и трябва да я оправдаят. Следва Victory - още една любима песен от албума. Изключително приятен ритъм, готин текст и китари, които сякаш казват „на китариста му писна да стърже на две ноти цялата песен в различен ритъм”; не, нямам предвид скучни за слушане, скучно му е на този дето свири.
Master Of Sorrow е меланхолично парче, което започва с пиано партия и вокал. Текстът е тъжен: болка, лъжи... За щастие лирическият певец се е поучил от грешките и толкова е напреднал в тъгата, че е станал Господар на скръбта и Тя вече не може да го нарани; емоцията е силна, без песента да е сълзлива. Will You Follow е типично хеви парче. В Just A Dream има синтезатори, а в останалите песни - пиано или симфонични мотиви. Оказа се, че универсалният Маркус свири всички китари в групата, баса, че и клавирите барабар. Любопитно ми е как смогва по концерти ;). Следва друго попадение на Сър Ръсел и компания - Her Spell. Ето това е вечната любов - I’m under her spell / I will never be free / She is still watching me... Има и такива жени; даже мисля, че познавам няколко. Изключително интересен китарен мотив във втората част на песента - няма да го пропуснете със сигурност. Gone Too Far е като продължение на предишната песен. Блус елементи се прокрадват сред тежките китари, а настроението е същото : I won’t hear no more, / I won’t see any more, / I won’t be a part of anything /your evil mind creates!...
Wake Up Call е енергична песен с интересен китарен фолк-елемент. Under The Waves също много ми допадна. Песента започва с пиано и ударни и продължава същия мотив на китари. Морето като спасение... хората от Черноморието (включвам и себе си с малки резерви) разбират добре това усещане; пречистването на душата от необузданата стихия на морските вълни, усещането за спокойствие и сигурност... Ако някога сте се чувствали така, задължително ще усетите песента. Who Can You Trust е отново в типичния мелодичен стил.
When Time Doesn’t Heal започва с акустични китари. Текстът е метафоричен, доста се чудих дали героят е изправен пред краят на собствения си вътрешен свят или става дума за нова ледникова епоха. Вероятно става дума за първото, но и в двата случая текстът е добър.
Албумът е странен, защото има песни, в които пеят и двамата вокали, има такива, на които пее само Ръсел Алън или пък само Йорн Ланде. Не мога да определя дали е мелодичен с елементи на симфоничен и прогресив метъл, но и няма нужда - всеки ще прецени, щом чуе албума. По мое мнение той е добър, доста над средното ниво, предвид факта колко много неща чувам и за които даже не Ви информирам, защото не си струва. Въпреки, че има песни, за които не може да се каже много, онези, на които обърнах внимание, са достатъчни да ме накарат да си го пускам от време навреме. Можете да чуете и The Battle, защото всички твърдят, че „вторият албум на Алън/ Ланде е по-слаб от първия”.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!