Аудио ревю

Bon Jovi – Lost Highway

Джон и компания се завръщат в цялата си слава. Красотата на Destination Anywhere, страстта от Crush и Bounce се завръщат, за да ни докажат, че след 25 години на сцената ентусиазмът на бандата не стихва дори за миг. Всичко започва с Runaway преди почти 25 години и до днес опитът и зрелостта на групата не са им изневерили дори за миг. Разбира се, феновете на Runaway, Blaze Of Glory, Livin’ On a Prayer и Bad Medicine, ще останат малко разочаровани - Джон еволюира от Hard Rock и Glam Metal (цитат от Wikipedia) към нещо, което не смея да определям, но ако затворя едно око ще мога да кажа, че е Rock или Blues Rock, може би с елементи на Country Rock. Тук някои от вас изругаха на ум, други просто поклатиха глава. Но тенденцията за промяна в стила на много от групите е факт около края на 90-те години и началото на нашия век. Бон Джоуви също претърпя подобна метаморфоза. Песните му вече звучат зряло, спокойно, без излишен ентусиазъм и самоцелни емоции. За щастие, феновете на Always, This Ain't a Love Song и I'll Be There For You също ще бъдат разочаровани - Джон е преминал към позитивно-емоционални песни, чувствата са си там, но са осъзнати, споделени, всичко което остава е, да им се радваш – например в (You Want To) Make A Memory и We Ain't Strangers Anymore, в която Джон пее в страхотен дует с Лиан Раймс (LeAnn Rimes).
Lost Highway започва с едноименното парче. Пилотната песен е перфектно подбрана - все едно Джон казва на феновете - Ей, това сме си все така ние, добрите стари Бон Джоуви. А идеята на песента е бягството – да ви напомня на нещо ;)? Автоцитатът е очевиден, но и изключително уместен - Бон Джоуви не са изгубили дори искрица от бунтарския пламък на 80-те. Албумът излезе през Юли и второто парче Summertime е изпълнено точно с тази лятна емоция – топъл бриз, шоколадов тен, плаж, хавлия на пясъка и бутилка вино - сантиментални спомени за всеки от нас в шарена опаковка, гарнирани с много китари и вокали. Вече споменах Make A Memory - лирично парче с автобиографични елементи, но не твърде сантиментално и разплакано. Следва Whole Lot Of Leaving - още рок със запазената марка Бон Джоуви - разказ за края (на лятото), когато приятелите се разделят, за да се завърне всеки там, откъдето е дошъл, когато си спомняме за хубавите моменти; когато всички си тръгват и хубавите преживявания за съжаление остават само спомен... Тъжно, но истина.
За радост We Got It Going On ни връща към емоцията от It's My Life с по-динамично звучене, онзи "муоу-уоу" ефект, познат от споменатото парче и купонджийски текст. Посланието на песента е ясно: "Тук сме, много сме! Купонясваме и се получава добре! И не смятаме да спираме!". Изключително бях щастлив, когато през 2003-а чух This Left Feels Right - албум с римейкове на стари песни в акустично звучене, а в Livin' On A Prayer ме зарадваха женски вокали в изпълнение на Olivia Jane d'Abo (официален сайт). Изненадах се колко актуално звучат стари - стари парчета на групата. И тогава Джон и бандата заявиха: Ще рокясваме, докато не ни хванат шипове вратовете и китките. :)
Едно типично за всеки понеделник сутрин парче е Any Other Day - един съвсем обикновен ден, който не е точно като останалите, а разликата е, че денят започва с мисълта за Нея. Джон продължава да прави "любовни" песни, но далеч надхвърля клишето, дава му нов облик, предизвиква ни да се замислим над любовта, да я възприемем като нещо ново; не само като емоция, която ни просълзява в киното и ни движи в реалния свят, но и като дълбоката връзка между двама души, която прави всеки от нас "различен", "специален", "невероятен" и "единствен", превръща всеки миг в наше собствено, уникално и неповторимо преживяване. Същото казва и следващата песен Seat Next To You.
One Step Closer също прави впечатление; тя е в типичния Бон Джоуви стил, познат ни още от Destination Anywhere. В този албум се набива "на уши", че Джон пее невероятно разбрано; няма нищо общо със старите албуми, в които така заваляше, все едно слушаш пиян трънчанин - аз лично имах сериозни проблеми да разбера текста. Албумът завършва с I Love This Town - весела песен за неголямо градче, в което всички се познават, където интересните и приятни хора са на всяка крачка, където полицаят (!) знае имената на всички, където човек се чувства у дома без дори да си е вкъщи, където е оставил много любови и раздели и е открил безброй приятели.
Препоръчвам горещо Lost Highway на всички, които са харесали Destination Anywhere и Bounce, както и на всички останали фенове на Бон Джоуви. Изключителното разнообразие на песните, наслагването на вокали, Лиан Раймс и невероятните текстове са само част от нещата, които ще Ви накарат да забравите ежедневието и да се впуснете в лудешко пътуване по Изгубената магистрала на Bon Jovi.

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!