Аудио ревю

Megadeth - United Abominations

Бях позабравил тази банда след концерта им в София през Юни 2005-а. За онова турне се говореше, че ще е последно за групата, че Дейв е изгонил всички останали музиканти, защото му се качвали на главата и променяли музиката. В интерес на истината напоследък (към 2005-а) Мегадет (официален сайт и страничка в Уикипедия) бяха направили Risk и The World Needs A Hero, а през 2004-а и The System Has Failed. Последният обаче беше с нов състав (поне на турнето), а четох, че по-голямата част от студийните записи са правени само от Дейв Мъстейн. Всъщност през 2001-ва в Мегадет от предишния състав останаха само Мъстейн и Дейвид Елефсън. Марти Фридман и Ник Менца напуснаха (или бяха напуснати от) групата. После Дейв лекува ръката си дълго време, а спекулациите, че няма да може да свири повече постоянно съпътстваха всичко казано за него и Мегадет. Въпреки това Дейв засвири отново, и то как - в The System Has Failed имаше жестоки парчета като Die Dead Enough, The Scorpion, Of Mice And Men – въобще невероятно завръщане след споменатите два албума, които въобще не харесах след Cryptic Writings - личеше си, че са стъпка назад.
Стига толкова история. Три години след провала в системата, Дейв демонстрира, че е жив, здрав и металясва (звучи като вампирясва ;) както си знае от времената на Youthanasia и Countdown To Extinction. Албумът е около 48 минути як мегадет без никакви ослушвания, компромиси или шикалкавене (и с трима нови членове на групата). Още началото на Sleepwalker, първата песен в албума, показва, че следва непоклатим саунд и брутални ударни. Хармония и уникалност, която толкова много ми липсваше... Добре дошъл у дома, Дейв. Е, донякъде липсва самовглъбеността, личната емоционалност и личното преживяване от Cryptic Writings (помните Trust, Almost Honest, Use The Man, A Secret Place и She-Wolf, нали?), но пък Обединените АбомиНации (игра на думи от английското nations – нации; abomination – извращение, гадост, гнусотия) е по-геополитически ориентиран и е насочен към случващото се около нас – атентати, „налагане” на демокрация, безсилие (и нежелание) на политиците да се справят с глобалните световни проблеми... Това е Дейв, който много напомня Дейв от Rust in Peace и Countdown to Extinction и който ми липсваше дълго време. Но United Abominations не е само носталгия, напротив – типичния за Мегадет стил с постоянни китарни фигури (които така и не разбрах как точно успява да изсвири докато пее :( и скрити зад вокалите сола дебне зад всеки ъгъл. Най-много ми хареса Washington Is Next (не заради веселото заглавие;), смятам, че това е фаворитът на албума. Текстът метафорично разказва за зъл крал, който измислил план да пороби света. Започва безшумна война с невидими оръжия, биологичен конфликт, който почти затрива света, хората са на ръба на съществуването, а от пепелищата се надига осма империя, нов световен ред, Novus Ordo Seclorum... Ето тук е мястото, където групите, които бълват текстове за Митриловите планини, ризници, мечове, шлемове и каквото друго митрилово Ви хрумне, се хващат за палците. United Abominations е много интересна като текст и музика, защото в нея има срещаният и в други песни (в момента ми хрумва Countdown to Extinction) разказвач. Ето и малко интересни факти, поднесени от разказвача: NATO invaded Yugoslavia to end ethnic cleansing, there was no UN; The US invaded Afghanistan after 9/11, there was no UN; Saddam Hussein violated 17 UN resolutions; The UN was asked to join the war in Iraq. The US invaded, Ha! there was no UN; Libya bombed a discotheque in Berlin killing Americans, there was no UN; Iran funds any terrorist organization it can, and attacked the US in the seventies, there was no UN; Facing War without end, looking into the future, there was no more UN...
Следват Gears Of War, още една песен за война и въоръжаване. Сещам се за стария виц, че след като измислили Умните бомби, умните ракети и умни снаряди, американските военни експерти работели по далеч по-трудната задача да създадат умен пехотинец... Впечатляват също ремейка на песента от Youthanasia, която тук се казва A Tout Le Monde (Set Me Free) и в нея има втори вокал, който се изпълнява от Кристина Адриана Чиара Скабия, която пее в Lacuna Coil – италианска хеви метъл банда, за която още не съм имал възможност да пиша. Смятам, че подобен дует отдавна липсва на Мегадет и наистина съжалявам, че Дейв не е поверил на момичето поне един куплет, а само бекинг вокали и един припев...
Самото заглавие на Amerikhastan загатва за какво се разказва в песента. Отново имаме глас „зад кадър”, който разказва за новите методи на водене на война: No rules of engagement, / This enemy hides among women and children. / And to beat violence, / You must ignore the focus groups, /You must set into the sun, / Turn off the BBC and CNN / And don't move back. / Rest assured there'll be no more Middle eastern crisis, / Hell, there'll be no more Middle east....
Наблюдавам интересна тенденция на фона на всичкия патриотизъм, в който американците възпитават децата си и с който оправдават безчинствата си по света, няколко американски групи започват да пишат странно антиамерикански песни (например Green Day с албума си American Idiot). Едва ли това ще промени американците, но може би посланието не е насочено към тях, а към останалия свят... United Abominations е едно изключително бижу след Risk и The World Needs A Hero, както и сред нещата, които слушах напоследък. Мъстейн отново е нахъсан до кръв да прави метъл, рифовете му са твърди като ... главите на либийски съдия, а гласът му все още е като на дрогиран Мики Маус. Посрещнете 50 минути типичен Мегадет, който отнася предразсъдъците и съмненията като ударна вълна от ядрен взрив!

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!