Аудио ревю

Scorpions - Humanity Hour I

След три години мълчание, изпълнено с посещения в България (основно в Каварна, знам, че за повечето от Вас това не е в България, а е далече далече...), Скорпиънс решиха, че не е време за пенсия и могат да спретнат един албум. Записите започват в Лос Анджелис, където е записван и Crazy World през 1990 година. Албумът излезе в средата на Май и съдържа 12 парчета в официалният рилийз и два бонуса в лимитед едишън с DVD.
Интересно е как в продължение на 45 години Скорпиънс успяват да създадат уникален стил, който не се поддава на друго описание, освен Стилът Scorpions. Не мога да поставям етикети - един би го нарекъл хард рок, друг - мелодичен рок, трети - дарк рок. Въобще - тежки китари и изключително приятен саунд, който много ми харесва, а и Котак на барабаните не си поплюва (на живо шоуто е 40 % Котак и 60 % за останалите четирима членове на групата ;). Разбира се, нещата много са се променили от Lonesome Crow или In Trance. Аз лично намирам тази еволюция естествена. А и учудващо за възрастта му, вокалите на Клаус Майне не са мръднали от 40 години насам. За справка чуйте Wind Of Change и Humanity например - делят ги скромните 17 години, а Клаус вече е около 60 годишен (роден е през 1948-а). Дано, дано; дано след 10 години гласът му да е все така невероятен.
Humanity Hour I започва с Hour I - пилотното парче е с много тежък саунд и спецефекти, динамични барабани и много интересен текст. Въобще Скорпионите успяват в двадесет и първи пореден албум, да създават въздействащи текстове, без те да са изпълнени с екстремизъм и насилие. Интересни за мен в това отношение бяха Crazy World, Face The Heat, Pure Instinct, както и доста парчета от Unbreakable и Eye To Eye. Не зная дали си спомняте Send Me An Angel, Hit Between The Eyes към филма Беглец в бъдещето (Freejack), Alien Nation, Daddy’s Girl, Wild Child, Stone In My Shoe, When You Came Into My Life, Soul Behind The Face, A Moment in a Million Years, Here In My Heart (от албума на Scorpions и Берлинската филхармония Moment Of Glory)... Разбрахте за какво говоря, нали? Нищо от това не е загубено в HH1. Невероятни текстове - We Were Born To Fly, The Future Never Dies, Humanity, Your Last Song - трябва да посоча всички песни от албума. Основен акцент поставям върху We Were Born To Fly с характерните куплети, в които вокалът звучи само върху бас китара и барабани, The Future Never Dies с изключително приятна пиано партия, невероятен текст и припев - изповед (подобно усещане носеше и When You Came Into My Life), 321 в типичния за деветдесетте тежък стил, Love Will Keep Us Alive със запомнящ се китарен мотив между куплетите, Your Last Song - меланхолична и тъжна песен и Humanity с дълбокият й, пророчески тежък текст и акустични китари. Песента звучи като присъда, носи усещането на Still Loving You и посланието, което Скорпиънс започнаха още в Alien Nation. Ето с такива песни Скорпиънс заслужиха вечното си място в Залата на славата на рока. Обърнете внимание и на играта с флажолетите в The Game Of Life.
В DVD-то към албума има бонус трак - Cold. Песента разказва за забравен в плен войник, но в нея има символизъм, така че спокойно може да се възприеме и като песен за човешки взаимоотношения. Още повече че в албума има парче, озаглавено Love Is War.
Не мога да посоча песен, която е световен хит в НН1, но повечето от парчетата ми харесаха много. Феновете на Scorpions са си фенове, но и останалите ще харесат албума заради лекотата, с която разказва човешки истории и разкрива съдби. Скорпиънс имат уникална способност да градят албумите си така, че всеки следващ да е като естествено продължение на предишните. НН1 не прави изключение и предлага 48 минути запазено за ценители Scorpions изживяване. Препоръчвам горещо на любителите на рока!

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!