Кино ревю

Американецът / The American

Американецът е тежък, натоварващ филм, в който Джордж Клуни играе наемник, който изпълнява различни задачи, снабдява други с оръжие и самият той изпълнява мокри поръчки. След като негови колеги нахлуват "по работа" в живота му, Джак е принуден да се спасява и избягва в малко планинско селце в Италия, където се покрива. Там, с помощта на стар приятел, се опитва да работи и едновременно с това да открие кой "го е поръчал".
Елементи на трилър, мистерия, любовна драма се преплитат и впримчват Клуни в доста нетипична за него ситуация. След "Миротворецът", "Оушън", "Мъжете, които се взират в козли", "От здрач до зори", "Къде си, братко?" и "Във въздуха", Клуни има образа и чара на отракан всезнайко, който излиза от всяка ситуация със сарказъм и добри хрумвания, усмихва се дяволито и руши женски сърца на поразия. Май само в "Сириана" си го спомням като почти трагичен персонаж. В "Американецът" почти няма да видите Клуни да се усмихва. Влюбва се, сприятелява се с местен свещеник, но почти не се усмихва. Да те преследват мъже с оръжия не е никак весело (предполагам).
И ако целия филм върви бавно и последователно към финала си, увлича и предизвиква зрителят да се впусне в догадки за развръзката, самият финал е прибързан и логичен.
Всъщност филмът не е екшън и ако очаквате такъв, няма да го получите. Не е и любовна история, защото този тип любов не е точно любов, а и нейната развръзка става ясна, припомняйки си първите минути на лентата. Нито пък е драма, защото драмата предполага човек да загуби нещо или някого неочаквано или да го мъчи съвестта, например. Свикнал да погубва, Джак няма проблеми със съвестта, нито се страхува от загубата на близки, защото няма такива. Но това, че нямаш какво да губиш, не означава, че можеш да спечелиш.
Филмът е изпипан до съвършенство: без бели конци, без липсващи детайли, без глупави обрати или насилени сцени - все неща, които ме изнервят до крайност в разни скъпи холивудски продукции (последно Salt и Shutter Island). Даже много ме учуди колко близо до реалността са искали да остане сценариста и режисьора - диалози, действия, реакции, дори видът на героите бе максимално достоверен. Всичко бе на мястото си и бавно, но упорито водеше към предизвестения финал. Краят е единственото нещо, което остави горчив привкус в мен. Вероятно не защото познах какво ще се случи, а защото не исках да се случва точно това. Но като цяло оставя повече добри емоции, макар да не е задължително да се гледа на кино. Вземете си бутилка вино (червено, идва зима), запалете си свещи и зарадвайте любимия/любимата с качествен филм (а ако се касае за жена - и с Джордж Клуни).

Анотация: clover, от 07.10.2010, 16:28

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!