Кино ревю

Shutter Island

Филмът спокойно можеше да се казва "Shut-up Island", а защо не и “Shoot-me Island". По-отчайваща липса на креативност не бях виждал отдавна. Двучасов опит да изкараме нещо от Лео ДиКаприо. Не знам защо Скорсезе продължава да опитва, още Джеймс Камерън разбра, че няма да стане и го удави. Описанията в IMDB, които задължително чета преди да гледам нещо, както и оценката на зрителите ме подведоха този път. Оценка 8 от максимум 10 и жанр: drama, thriller, mystery са напълно достатъчни да ме привлекат като магнит. Лошото е, че се оказах излъган.
За да не ви разказвам историята, ако все пак решите да го гледате, ще спомена само, че обратът във филма беше изтормозен и нелогичен. Да бъркаме парапсихологията с психиатрията и патологичните изменения в човешкия ум не е трудно, но е изключително досадно. Лошото е, че вероятно само човек с болен мозък може да каже (ако е в състояние да разбере собственото си положение) какво става в главата на човек с болен мозък.
Действието се развива в средата на петдесетте години на миналия век. Исто(е?)рията подхваща на ферибот към злокобният остров. ДиКаприо и неговият партньор – щатски шерифи – са изпратени да помогнат на персонала на лечебно заведение за престъпници с умствени и психически увреждания да открие пациентка, която изчезва в ужасна бурна нощ от строго охраняваното съоръжение без следа. Попадат на пунктуален заместник шеф на охраната, неприветлив и неотзивчив началник на лудницата (Бен Кингсли) и главен лекар – нацист (Макс Фон Сюдов), който няма да допусне никого до методите си на лечение на пациентите. И в така описаната лудница започва Пълна лудница. А "обратът" във филма е толкова предвидим и посредствен, че до края се молех да не се окаже това. Е, оказа се...
Скорсезе несъмнено е създал неподражаеми шедьоври като "Шофьор на такси" (Taxi Driver), "Разяреният бик" (Raging Bull), "Добри момчета" (Goodfellas), "Нос страх" (Cape Fear) и "Казино" (Casino). Но трябваше да продължи да разчита все така на Робърт Де Ниро – невероятен актьор, който според мен може да накара дори глуповата комедия да изглежда като шпионска драма ;).
Но играта на Леонардо ДиКаприо не е основният минус за този филм. Както правилно отбеляза Марвин, ДиКаприо има невероятен драматичен потенциал, който разкри в "За какво тъгува Гилбърт Грейп" (What's Eating Gilbert Grape), "Ромео и Жулиета" (Romeo+Juliet) и "Кървав идамант" (Blood Diamond). Но детското му 36-годишно личице не пасва на тази роля и това е. Освен това историята е разказана бавно, мъчително, на места твърде театрално и сюрреалистично, а определени епизоди изглеждат все едно са от друг филм и просто са залепени в този, за да го докарат до два часа... Ако се жертвате да гледате филма, обърнете внимание на безумната сцената в крилото със засилена охрана за пациенти с висока степен на опасност.
Прочетох мнения на хора, които твърдят, че това е невероятен шедьовър, че неочакваният обрат е гениално попадение, че дълбокият смисъл и истинската красота на филма се откриват едва при второто гледане. Аз лично не смятам да го гледам втори път за нищо на света. На кратко:
- Не открих какъвто и да е замисъл във филма. Не разбрах посланието на историята. "Най-доброто решение е лоботомия" не върши работа нито за едно от двете.
- Логиката на сценаристите "накрая всичко ще ви стане ясно" не е достатъчна, за да направи един филм интересен или приятен за гледане.
- Във филма липсва силна женска роля.
- Филмът е какво ли не, но не трилър или мистерия.
- ДиКаприо, Бен Кингсли и Макс Фон Сюдов не са достатъчни съставки за хубав филм. Дори замесени с мая като Мартин Скорсезе.
- Робърт Де Ниро вероятно щеше да пасне по-добре на ролята от Леонардо ДиКаприо ;)

Анотация: clover, от 18.06.2010, 13:12

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!