Кино ревю

Knowing

Поредното голямо разочарование за тази година. Още в един от предишните постове в блога с предстоящите културни събития тази година, бях обърнал специално внимание на този филм. Имах очаквания, все пак говорим за мистична фантастика с Никлъс Кейдж, режисьор е Алекс Прояс, режисирал I, Robot (Аз, роботът), Dark City и The Crow (Гарванът). Очакванията ми се оправдаха наполовина.
Историята разказва за основно училище, при основаването на което децата рисуват картини и ги поставят във времева капсула, която ще бъде отворена 50 години по-късно, за да се „запознаят“ тогавашните и сегашните възпитаници на училището. Едно от тези писма попада в малкия Кейлъб Кьостлер. Писмото е изписано с привидно случайна поредица от цифри, но както се досещате „случайности случайно не случават се“. Оказва се, че тази поредица от цифри позволява да се предвиди бъдещето. Бащата на Кейлъб Джон (Никълъс Кейдж) успява да разкрие кода и историята започва. Оказва се, че поредицата от цифри е дата, географски координати и брой загинали в трагично събитие. Нещата стават все по-ужасни и по-ужасни, докато накрая се оказва, че всички ще си отидем...
Част от разочарованието ми се дължи на това как се очакваше да си отидем. Не може нещо подобно да не се е случвало никога в историята, но данни за такова няма. За да не ви разказвам филма само ще отбележа, че това не е ледена епоха, та да мине и всичко да продължи... това си е Extinction Level Event, както казваха в Deep Impact. На всичкото отгоре подобно събитие ще превърне Земята в негостоприемно място за стотици хиляди години; въобще може да не се появи живот на земята отново.
Не на последно място очаквах съвсем земно разрешение на проблема, което да направи филма интересен и да ме заинтригува. Получих мешавица от Deus Ex Machina + "Денят, в който Земята спря", което само ме накара да се чудя още повече.
Надявам се да харесате филма, защото все по-рядко излизат фантастични трилъри и мистерии, но се надявам да бъдете критични и да очаквате повече. Сценаристите и режисьорите правят все по-слаби сценарии, фантастиката и фентъзито изостават, няма добри сценарии, няма запомнящи се филми, няма шедьоври. Няма добри истории. По-добре да филмират Пратчет, Кинг, Азимов, вместо не много успешните опити да се създаде нещо уникално. По мое мнение идеята за числата и погледът в бъдещето е много добра, но се е случило нещо като в българския футбол - много добър замисъл, слабо изпълнение.

Анотация: clover, от 17.07.2009, 14:00

Всички ревюта |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!