NOWHERE HOME

Група на Виртуална библиотека Nowhere във Facebook | Страница на Nowhere във Facebook

Най-нови публикации

Лице без очиПоезия от Ариел, 03.11.2015, 06:45

Да загубишИмпресия от Симона Александрова, 08.10.2014, 08:58

Втори шансРазказ от Симона Александрова, 08.10.2014, 08:56

Конкурс за есе по случай деня на младежтановина от Министерство на младежта и спорта, 31.07.2014, 08:27

Какво ми казва моето сърцеПоезия от Лекомислец, 09.04.2014, 06:07

Within Temptation - The Unforgivingаудиоревю на clover, 23.11.2011, 03:12

Магията на Боговете : Наследството - Глава първаот Йоана Нешева, 18.02.2011, 06:16

Малкото моливчеРазказ от Георги Михалков, 18.02.2011, 05:51

СпоменчетаПоезия от Шопа, 18.02.2011, 03:17

Пролетно разцъфванеПоезия от Ковиян Ив Гежов, 17.02.2011, 08:42

Случайно стихотворение

ние
на марчи

тя беше страхотна
искреше като слънцето
с коси очи ръце всичко
но бе по-близо по-истинска по-
нужна
и тя беше тук с мен
и боговете ми бяха дали някакъв временен хендикап
усмихвайки се
и аз не знаех дали го заслужавам и
дали всичко не беше някаква
клопка но
ние бяхме заедно
и дните бяха хубави и
нощите бяха прекрасни и
смеха беше смях за пръв път от години и
всичко беше наред
и днес ние станахме късно
и правихме любов за която влюбените можеха само да ни
завиждат
и правихме секс за който правещите секс можеха само да
мечтаят
и нямаше махмурлук и нямаше тъга и нямаше
лудост или имаше твърде много лудост
и после излязохме под учуденото небе
отидохме на кино седяхме на пейки ядохме
сладолед и памук и карамелизирани пуканки
пихме куба либре с много лимон
куба либре с малко лимон и дайкирита с много лед и
се смяхме и плакахме и целувахме и
ръцете й бяха толкова нежни
и очите й мълвяха обичам те
и после заваля и ни намокри и
пихме още малко и после слънцето ни изсуши
набрах й цветя от някаква чужда градина и
тя ги сложи в косите си и беше толкова хубава
и отидохме на пазара и купихме
ябълки ягоди киви моркови мед малко чесън
и цяла торбичка жълти и зелени и
червени люти чушлета
тя обожаваше люти чушлета
тя попита продавача дали са достатъчно люти
и той каза о да
а аз казах мога да ги опитам за да сме сигурни
и тя се засмя мислейки че няма да го направя но аз го направих
и те бяха наистина люти
непоносимо невъобразимо адски люти
и аз едва не умрях изгаряйки и тя едва не умря смеейки се
и продавачите ни завиждаха и хората и кучетата и
растенията ни завиждаха
и аз трябваше да купя няколко портокала и да впия уста в тях
за да угася пожара но те не помогнаха много
и тя ме целуна и това помогна малко повече
и ние излязохме и тръгнахме към вкъщи
и по пътя пяхме песни купихме бутилка хубаво червено
вино
нахранихме гълъбите пред пощата
дадохме няколко монети на просяка с двете икони на ъгъла
тя погали едно малко бездомно циганче което
я погледна изненадано с големите си тъжни очи
и продължихме по пътя си двамата
и всеки от нас тайно се молеше този път да продължи по-дълго
и да не свършва никога повече или
поне не тая вечер и не утре и
не по начина по който е ставало
винаги досега

Из "Жени 2 " на Александър Иванов, от 29.03.2006, 09:12

Nowhere подкрепя идеята за освобождаване на мрежата от Microsoft Internet Explorer. Ако смятате, че IE Ви показва мрежата каквато е, помислете отново. Посетете http://stopie.4bg.net и научете повече за проблемите, сигурността и стабилността на Microsoft Internet Explorer, както и за множеството алтернативи на браузъра, които са по-бързи, по-стабилни, по-сигурни и надеждни, по-удобни за работа, по-малки като обем и с по-полезни характеристики!