уеб-дизайн и програмиране

Мрежа Nowhere

NOWHERE E-zine - извор на вдъхновение

Анотация

Изумителният Морис и неговите образовани гризачи


Изображение на предната корицаАвтор: Тери Пратчет

Стъпка встрани от историите за Нощната стража. В тази книга няма стражници, вещици, вампири, върколаци, зомбита, дракони и т.н. характерни за Диска същества. За сметка на това има гризачи (плъхове), котка, момче, кмет, дъщеря на кмета и ловци на плъхове. И разни други неща, с които ще се запознаете в хода на историята. Но това е основното. Котаракът Морис е една подла и хитра котка, която отнякъде е получила способността да говори. Ако се чудите как, питайте Гаспод, макар да се съмнявам и самият той да знае как е станало. В скитанията си, чудейки се защо говори и какво да прави с тази си дарба, той се запознава с група плъхове, които четат, пишат (по своему) и говорят. Възприемайки тактиката "Щом говори, по-добре да правим пари с него, вместо да го ям", Морис и плъховете, заедно с едно глуповато хлапе, което може да свири на различни самоделни музикални духови инструменти, обикновено изработени от едно единствено парче дърво, разработват невероятен бизнес модел, който им носи достатъчно доходи, за да живеят приятен живот, че и да спестяват. Хватката е следната: обикновено плъховете се крият, крадат, размножават, крадат, ядат, крадат, размножават и така нататък. В по-бедните провинции можете да не видите плъх много време. Обаче тогава селото/градчето бива нападнато от интелигентните гризачи. Те афишират ярко своето присъствие, дразнят и ядосват хората, измъкват се от капаните (имат си цял екип за обезвреждане на капани, какво знаете!) и всъщност тормозят населението повече, отколкото го подяждат. В този миг пристига хлапето със свирката, което за щастие на жителите на селото/градчето е свирач и свири толкова омайващо, че плъховете го последват извън града и скачат в близка река, бара, езерце или където намерят. (Малко известен е фактът, че плъховете могат да плуват.) После момчето прибира договореното заплащане и така циркът продължава към следващото село/градче.
Плъховете на свой ред са стегната общност от равноправни индивиди със строго разделение на функциите и странни имена. Имат си вожд на клана (Hamnpork или Свинскибут), генерал и водач на отряда за обезвреждане на капани (Darktan или Загар), летописци и интелигенция (Peaches или Прасковки и Dangerous Beans /незнайно защо преведен Опасна тиква/), танцьор (Sardines или Сардини), та даже лека уринерия (точно това, което си мислите, е!) - девойката, с която ще се запознаете и която постъпва от уринерията в отряда за обезвреждане на капани, се казва Питателна (Nourishing). Кланът променени плъхове спестява пари в търсене на своята плъхска утопия - островче, на което да заживеят нормален живот без капани, ловци на плъхове, да творят, да се развиват - въобще, да си живеят като хората в мир с хората.
Попадайки в Кански Мекиц някъде в дебрите на Юбервалд, те се надяват на поредните лесно изкарани пари, но се оказват в средата на грандиозна схема за източване на града, водена от зъл разум, който обитава мрачните дебри на подземията и срещу когото всички те, заедно с дъщерята на кмета на градчето, ще трябва да се изправят в битка на живот и смърт.
Книжлето е страхотно, през 2001 Тери Пратчет печели медала Карнеги за този свой роман. Увлекателна, интелигентно разказана история с много чувство за хумор; накрая им съчувствах на интелигентните плъхове за неспособността им да се разберат с хората - трудно задача е това дори за човек, камо ли за плъх. Дано някой ден някой да се разбере с хората. През останалото време природата ще гледа на нас като на палави до глупост деца и ще клати глава. Ние самите търсим утопия, където едни интелигентни същества се разбират с други. А Тери Пратчет вече я е намерил. Приятно четене!

Анотация: clover, от 20.08.2010, 03:21

Всички анотации | [>] Вашето мнение


До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!