Анотация

Петият слон

Автор: Тери Пратчет

Пореден роман на тери Пратчет с истории от света на Диска за приключенията на Стражата. Както и в другите, главни герои тук са Сам Ваймс, Керът, Ангуа и част от останалите стражници.
В „Петият слон” командирът на Стражата Сам Ваймс вече е женен, а освен това е и аристократ – изключително нетипична за него позиция, в която трябва да общува с хората, които мрази най-много след обикновените улични престъпници, а в някои случаи – и повече от тях. Политиката и дипломацията му прилягат по-зле от празничните му одежди на благородник...
Предстои важна церемония в Юбервалд – коронясването на Нисшия Крал на джуджетата - грандиозна церемония, която се случва рядко и е от изключителна важност както за самите джуджета, така и за всички други народи. Юбервалд е богата на изкопаеми страна и въпреки разположението й на задника на географията, за Анкх-Морпорк е от стратегическа важност да поддържа близки отношения с управляващите я джуджета. Патрицият на Анкх Хавлок Ветинари решава да изпрати Ваймс на дипломатическа мисия за коронацията. Както винаги плановете му са по-дълбоки и многопластови, отколкото изглежда на пръв поглед. Херцогът на Анкх Ваймс изглежда логичен избор за посланик на Анкх-Морпорк в Юбервалд. В ескорта му са включени стражниците Веселка Дребнодупе – джудже от женски пол (има, има, какво се чудите... просто разликите между мъжките и женските джуджета не са много и въобще не са очевидни...), тролът Детритъс, както и един бюрократ, който да движи истинската дипломация. Поредица от събития, нападения по време на пътуването, изчезване на служители – кара Ваймс да осъзнае, че дипломацията е последна в дневния му ред, предшествана от необходимостта да проведе широкомащабно разследване на кражбата на древна джуджешка светиня, отвличане на служител на посолството, заговор на върколаци (семейството на сержант от Стражата Ангуа фон Юбервалд) за завземане на властта в Юбервалд, размирици между самите джуджета, посегателство над живота на бъдещия Нисш Крал и още много изпитания. За щастие в сюблимния момент наблизо със сигурност има поне един Игор... или май беше Игор; така и не се научих да ги отличавам с братовчед му Игор и племенника му Игор.
В друга сюжетна линия Ангуа се впуска в преследване на вълчи глутници, завръщайки се в родния край, а капитан Керът и помиярът Гаспод, надарен със способността да говори, тръгват по следите й, аз да разберат в какво се е забъркала и да помагат (евентуално).
Стражата е оставена без Командир Ваймс, без сержант Ангуа и без капитан Керът... практически без ръководство, в ръцете на сержант Фред Колън – садистичен, параноичен стражник без капчица управленски качества, който решава проблемите с бумащината като... я мята в огнището, което от гледната точка на обитателите на Диска си е едно доста разумно решение...
Книжката е увлекателна, историята върви гладко и дава достатъчно храна за ума без да товари с излишни дълбоки размисли. На места има загадки, има обрат, както и няколко изненади – добри и лоши. Отделните истории се преплитат, смесват се и водят до логичен, макар и не толкова щастлив завършек. След много екшън, мистерия, измъкване на косъм и още екшън, историята завършва съвсем по Тери Пратчет-овски – с изгодна сделка, прехвърляща границите на пладнешкия обир и доближаваща се до мародерство. Но в края на краищата нали това е дипломацията, все пак.

Анотация: clover, от 18.08.2010, 16:11

Всички анотации |  Вашето мнение

До момента няма мнения за тази публикация. Бъдете първи!